— На мен не ми приличаха на първоначални тестове — отбеляза Джак.
— Не е трябвало да са трудни, Джак — продължи Йоланте. — Оказаха се такива, защото древното познание за Златния пирамидион и Машината беше загубено и трябваше да бъде открито отново. Знанието за Големите игри не е губено никога и затова сега нещата са други.
Кардинал Мендоса се намеси:
— Трите предишни преминавания на галактиката Хидра са били само проучвателни, за да се провери доколко сме достойни. Тоест трите игри в чест на тези преминавания са били само малки изпитания за човечеството. Станали са през 10 000 година, през 2700 година и през 1250 година преди Христа и са спечелени съответно от Озирис, Гилгамеш и Херакъл. Този път всичко е различно, защото сега приближаването на галактиката Хидра е предвестник на събитието Омега.
— За което групата Омега знае? — попита Джак.
— Да. — Кардинал Мендоса се наведе напред. — Капитане, слушай ме внимателно. Всички знаем, че вселената се разширява. Нютон го е знаел. Айнщайн го е знаел. Съвременните телескопи го доказаха. Малцина обаче си дават сметка, че когато вселената се разшири до своя максимум, започва да се свива. Това свиване завършва в крайната единичност — колосална имплозия на цялата материя на вселената в една-единствена черна дупка… която учените грубо наричат Голямото смачкване. През вековете вселената преминава през непрекъснат цикъл от Голям взрив, разширяване, до свиване, Голямо смачкване. Всяко Голямо смачкване е като сърцевината на ядрена бомба, която се свива в себе си — в един миг то унищожава вселената, в следващия причинява поредния Голям взрив и така цикълът продължава. Както и да го наричаш — крайна единичност, универсална имплозия, Голямо смачкване — това е събитието Омега. Великата древна цивилизация е знаела за този катаклизъм, но също и как да го предотврати.
— А трисмагите? — напомни Джак. — Какво означава това? Трима магьосници?
Отговори Мендоса:
— Това е буквален превод, да — Трима магьосници. Обаче в по-старо време всеки човек с познания е бил смятан за магьосник. Мисли за тях като за тримата най-възрастни, посветени в знанието на Древните, трима души, които познават най-ценната мъдрост на онази цивилизация.
— Те тук на Игрите ли са? — попита Джак и се огледа.
— Не — отвърна Мендоса. — Те са пазителите на трите свещени града, пазители на онези удивителни места. Понякога се събират, за да предадат познанието си. Тримата мъдреци, отведени от звездата при новородения Христос, са трисмагите на онова време. След края на тези игри трисмагите на нашето време… да се надяваме… ще ни преведат през кошмарното събитие Омега.
В този момент братът на Йоланте Орландо, цар на Земята, се обади:
— Кардинале, както винаги си прекалено мрачен. — Стовари чашата си на масата, при което част от виното се разля. Беше явно пиян. — Не засенчвай с облаци тези игри. Сега е време да празнуваме, не за гадания. Игрите ще бъдат спечелени, златните ябълки ще бъдат поставени на място в двата храма на върха на планината, царят победител ще бъде посветен в Мистериите и светът ще бъде спасен. А пък за смъртта и осакатяванията… Аз лично не знам по-голямо удоволствие от това да гледам как способни мъже се режат един друг на парчета.
Допи виното си на една глътка и рязко стана.
Йоланте, кардиналът, майор Бригам и Варгас незабавно почтително скочиха на крака. Джак и Лили не станаха.
— В момента обаче трябва да отида до шибаната тоалетна — каза Орландо.
Джак също стана.
— Заведи и мен. Аз също трябва да отида.
— Ще минем по живописния маршрут — каза Орландо, когато с Джак се отдалечиха от масата.
С леко накуцване Орландо поведе Джак на терасата пред трапезарията. Тя като че ли минаваше по целия периметър на планината и по нея човек би могъл, мислеше си Джак, да я обиколи изцяло.
Орландо запали цигара, докато Джак разглеждаше огромния кратер на Долния свят.
Вдигна очи и видя камуфлажната мрежа, закриваща цялото небе. Простираше се от върха на планината надолу към периферията. Пропускаше някаква слънчева светлина. Джак забеляза, че слънцето е високо в небето.
Долу се виждаше широкото цилиндрично подножие на кратера.
Там някъде в ниското и малко вдясно беше стенният лабиринт, а отпред — арената, подобна на Циркус Максимус. Вляво, също долу, в основата на кратера, беше мрачната арка към града на минотаврите.