— Каква е тази арка? — попита Джак. Престори се, че не знае.
— Зад нея живеят всички минотаври — отговори Орландо. — Мръсни долнопробни твари, които живеят мизерно. Там, зад портата, има цял град. Но иначе работят добре. Това им го признавам.
В опиянението си Орландо бе станал доста бъбрив. Ако го караше да говори, Джак би могъл да измъкне от него някаква полезна информация.
— Те ли са изкопали този кратер? — попита Джак и вдигна очи към двореца.
— О, не, за бога — отговори Орландо. — Не са достатъчно умни за такова нещо. Те са невежи животни. Неандерталци. Всичко тук е построено много отдавна, от цивилизация, много по-напреднала от нашата. Минотаврите са роби на Хадес, негова армия от получовеци и източник на всички митове за адските слуги на Сатаната.
Дръпна от цигарата си.
— Вършат черната работа тук и се радват, че имат тази възможност. Вахерон е измислил всички арени и лабиринти за игрите, а минотаврите са ги построили под негово ръководство.
— Това е огромна логистична операция — отбеляза Джак. — Откъде са намерили толкова много материал?
— Внасят всички хранителни продукти, транспортни средства и строителни материали през западната рампа.
Джак не откъсваше поглед от кратера. Опитваше се да изглежда спокоен, да не издаде целта си.
Западна рампа…
Спомни си какво му бе казал Е-147 — че единственият изход по суша от това място бил някъде в града на минотаврите. Вероятно бе имал предвид същото, което и Орландо.
— А вие, царете, как идвате тук? — попита той небрежно. — Със самолет?
След като измина доста голямо разстояние по терасата, Орландо отвори врата, водеща отново вътре.
— А как иначе да стигнеш до тази забравена от бога дупка? Летим с хеликоптери от една мина на Хадес, която е в района. На една от крепостите в горната част на планината има площадка за кацане. Четиримата царе са и членове на борда на минната компания на Хадес, така че едно пътуване до Индия, като това сега, минава за инспекция на предприятията. Криене пред очите на всички, както се казва. Надяваш се да намериш начин да се измъкнеш, а? Не разчитай на това, капитане. Шансовете да напуснеш това място жив са минимални. Моят съвет към теб е: бий се добре и умри достойно.
Минаха по къс коридор и стигнаха до тоалетната.
В трапезарията Шейн Скофийлд, Плашилото, седеше с покровителя си, царя на Морето Гарет Колдуел.
Колдуел беше прехвърлил шейсетте, имаше пригладена сребриста коса и тен на човек, който играе много тенис. Като домакин беше изискан и елегантен.
На масата с Плашилото седяха още двама бойци — морският „тюлен“ Дешон Мънро и оперативният офицер от Делта Форс Джеф Едуардс.
Когато обядът наближи края си, покровителят им стана и се ръкува с всеки от тях.
Плашилото не обърна особено внимание на ритуала, докато Колдуел не стисна ръката му и тайно не мушна нещо в шепата му.
Беше малка спринцовка, пълна със странна червена течност. На етикета пишеше: HYPOX-G4-62.
Плашилото знаеше какво е това. Всеки войник знаеше. Представляваше висококислородна добавка за кръв, която дава на боеца допълнителна издръжливост на бойното поле, като повишава съдържанието на кислород в кръвта му. Това беше военният еквивалент на анаболните стероиди.
Плашилото никога не бе ползвал този препарат, но познаваше хора, които бяха. Изтощението е най-големият противник на бойното поле, а Хипокс, както го наричаха войниците, ги поддържаше заредени с енергия и нащрек в продължение на дълги часове.
Колдуел се усмихна на Плашилото.
— Малък помощник, в случай че имаш нужда. Може да се окаже, че това е разликата между живота и смъртта. Желая ти късмет.
В кабината на тоалетната Джак спусна дъската на клозетната чиния и седна, благодарен за момента самота, през който би могъл да се съсредоточи.
Хиляди неща минаваха през главата му.
Хадес. Големите игри. Планината в кратера, покрит с камуфлажна мрежа. Минотаврите и техният град, зад онези порти. Убийците с маски на лъвове, Хаос и Страх. Шутът убиец Мефистофел.
Части от скорошни разговори:
Мендоса обяснява за края на вселената.
Орландо казва, че пристигат тук с хеликоптер от мина в Индия.
И странните думи на Хадес, че само класически образован боец може да спечели Игрите.
Чу затваряне на врата и вдигна глава. Двама мъже влязоха в тоалетната. Разговаряха.
Първият коментираше: „… последното изпитание беше просто бри-лянт-но! Брат ти Зайтан беше огън. А Мефисто направо позеленя, когато Петият воин го хвана. Този шут е коварен и много рядко се случва някой да го надхитри. През втората фаза ще гони Уест“.