Влязоха в друг проход и след малко излязоха в голяма зала.
Лили спря смаяна.
Намираха се в тъмница, огромна старинна тъмница.
В стените имаше вкопани сводести ниши, някои закрити с парцаливи завеси, други затворени с ръждясали решетки. Навсякъде се виждаха машини за изтезания — в нишите, по стените, някои висяха от тавана.
Имаше най-различни — трошачки за кости, клетки над горящ огън, запалени главни, саркофази с шипове. Мястото беше осветено от огнища, които му придаваха наистина пъклен вид.
Дион се засмя.
— Има си причина Долният свят да се слави с наказанията и проклятията си. Добре дошла в прословутата тъмница на Хадес.
Някои от принцесите от обяда също бяха дошли в тъмницата — преспокойно пиеха вино, седнали на уредите.
И тогава Лили видя минотаврите.
Три скимтящи същества бяха оковани за едната стена, с високо вдигнати над главите ръце. Горящи главни висяха от тавана на сантиметри от вкаменените им лица. Ако помръднеха дори малко, носовете им щяха да се опърлят.
Дион застана пред тях, без да им обръща никакво внимание.
— Лили, мислех си — каза ѝ — за бъдещето. За нашето бъдеще.
— Сигурно се шегуваш — отвърна Лили.
Дион се усмихна и небрежно бутна главнята в лицето на най-близкия до него минотавър.
Остави я да се люлее. Нещастникът започна да диша учестено.
Дион погледна Лили изпитателно.
— Не го знаеш, но си парче и половина. В моя свят няма по-голяма награда от красивата гадателка на Сива.
Лили беше ужасена, но не и изплашена.
— И няма по-голям страхливец от мъж, който изтезава безпомощно същество, оковано за стена. Ти си побъркан.
Дион грабна един ръждясал меч, провери тежестта му в ръката си…
… и с пълно безразличие го заби в корема на беззащитния минотавър. Уби го.
Лили стисна зъби — сега беше повече гневна, отколкото ужасена.
Дион измъкна меча от безжизненото тяло на минотавъра и се загледа замислено в кръвта по острието.
— Поисках ръката ти от баща си и мисля, че ще ми я даде.
— Ще даде мен на теб? Твоят баща? Наистина си побъркан!
Дион се засмя, после каза:
— Обичайно е към средата на Игрите Хадес да раздава подаръци на благородниците — титли, земя, съпруги. Знам, че е обичайно младите мъже да искат ръката на момиче от бащата на момичето, но, да бъдем честни, няма да е уместно човек с моето положение да иска от твоя баща каквото и да било.
Лили поклати глава.
— Кое те кара да мислиш, че ще се омъжа за теб?
— О… според мен… ето… това би могло — каза Дион и дръпна една от завесите…
… и откри ниша в стената.
В нишата, точно като минотаврите, беше окован Алби. От двете му страни застанаха принцовете Зайтан и Джордж.
Лили се спусна напред, но Дион сграбчи ръката ѝ и я спря.
Алби трепереше, увиснал на стената, отчаяно опитваше да не се движи, за да се предпази от огнената главня на сантиметри от лицето му.
Дион продължи:
— Живеем във велико време, Лили. През следващите няколко години ще се случат монументални неща и в тях основна роля ще играят четиримата царе. Аз ще съм един от тези царе, и то доста по-скоро, отколкото възнамерява природата.
Лили погледна стъписана Дион, после Зайтан.
— Планирате да убиете баща си? Хадес? Вие двамата?
— С брат ми сме на едно мнение по въпроса — отвърна Дион. — Баща ни… колкото и да е корав… е в плен на идеите за дълг и справедливост. В продължение на хиляди години господарят на Долния свят е будел страх, а сега е само уважаван, защото спазва старите ритуали. Не. От Хадес трябва да се страхуват. Самото споменаване на името трябва да предизвиква ледени тръпки от ужас. Когато аз взема тази титла и брат ми ме подкрепи, всички ще се страхуват от мен — царе, простолюдие, робите минотаври и най-вече жена ми, която ще ми роди много деца. Когато му дойде времето, в края на тези игри, баща ми ще претърпи нещастен инцидент. Аз ще се кача на трона му и ще управлявам царството с желязна ръка.
Дион застана пред обляния в пот треперещ Алби. Вдигна ръка и я доближи до главнята пред лицето му.
— Лили, скъпа. Ти ще бъдеш моя жена. Ще бъдеш моя жена и ще пазиш тайната ми, защото мога да открия приятелите и близките ти навсякъде по света, да ги докарам тук и да ги изтезавам по този или всеки друг начин.
С внезапно — и неочаквано — движение Дион отключи веригите на Алби и го остави да се свлече на каменния под. Младежът дишаше тежко — но беше свободен.