— О, не! — изпъшка той. — Това не може да се случва наистина. Не може да се случва.
Хадес плъзна поглед по редицата бойци, застанали на арената.
— Надявам се, всички вие си давате сметка какво очаква поддържащите ви екипи, ако се провалите на което и да било от изпитанията в Игрите.
Усмихна се.
— Сега ще ви предам на церемониалмайстора на Игрите, моя верен слуга Вахерон.
Мъжът с изпъкналите очи и голата глава пристъпи напред. Изгледа Джак и останалите бойци по начин, който би могъл да се определи само като хищнически. Пискливият му глас отекна ясно и силно.
— Господа и дами! Достойни гости! Позволете да ви представя арената за Второто изпитание! Отворете ямата!
Второто изпитание
Водната яма
Дълъг пътят е и труден, който води вън от Преизподнята към светлината.
ИМЕ: БРИГАМ, ГРЕГЪРИ ДЖОН
ВЪЗРАСТ: 32
ШАНС ДА ПОБЕДИ: 1
ПРЕДСТАВЛЯВА: ЗЕМЯ
ПРОФИЛ:
Майор Бригам е офицер от Британските специални части, САС. Изключително умел в ръкопашния бой, но и човек с безупречно потекло.
Образован в Итън. Бързо завършва Кралския военен колеж. Отличил се при служба в Афганистан и Ирак.
Син и наследник на херцог Оркни. Сгоден за дъщерята на херцога на Авалон.
Класиран като 1-ви от 16 като възможен победител в Игрите.
ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:
„Домът ми се гордее изключително много, че майор Бригам се сражава от наше име. Когато победи в тези Игри, славата му ще отекне през вековете. Той е мой син във всяко едно отношение, освен по име. Очаквам с нетърпение да му дам ръката на дъщеря си.“
При думите на Вахерон в скалите около Джак оживя някакъв колосален механизъм.
Разнесе се дълбоко боботене и подът на арената се раздели на две половини, които се отдръпнаха в стените, докато пясъкът падаше от ръбовете им.
Пред Джак зейна огромна кръгла яма.
— Боже! — изпъшка той.
Ямата се спускаше надолу пред него, дълбока поне петнайсет метра. Имаше четири концентрични нива, едно под друго, като гигантски стъпала, всяко оформено като тераса, с вдлъбнато като изкоп дъно. От стените на всяка тераса стърчаха големи тръби с диаметър човешки ръст.
Точно в центъра на ямата, обкръжен от четирите тераси, имаше каменен конус с широка основа.
Върхът му достигаше малко под нивото на Джак, така че беше изцяло в ямата. По наклонената му страна спираловидно нагоре се изкачваше пътека, до самия връх, където имаше красив олтар.
На олтара беше оставен великолепен предмет. Светеща кристална сфера.
Беше колкото волейболна топка и изглеждаше просто фантастично. Светеше с неземно жълто сияние.
При вида ѝ зрителите на трибуната започнаха да ахкат и охкат.
Дори Джак не можеше да не признае, че е изумителна. Блещукаше в изкуствените лъчи на прожекторите, омагьосваше, хипнотизираше.
Над конуса и цялата арена имаше покрив от опъната телена мрежа.
Приличаше на гигантска хоризонтална паяжина. Осем стоманени пръта излизаха от центъра радиално към стените, а между тях имаше фина мрежа нишки, подобни на корда за въдица.
Функцията ѝ беше ясна — даваше възможност на Хадес и зрителите да виждат какво се случва в ямата, като същевременно никой не би могъл да се измъкне нагоре. В мрежата, точно пред Джак и всеки от останалите бойци, се отвориха малки капаци, като порти.
Още нещо привлече вниманието на Джак в ямата — изходът.
Точно над кристалната сфера на върха на конуса имаше стрела на подемен кран. Ако човек пропълзеше по нея над ямата, можеше да стигне до единствения, както изглеждаше, изход.
Вахерон заговори — но не на бойците, а на гостите на трибуната.
— Второто изпитание пред нашите герои е едно просто водно съоръжение. В центъра му е една от деветте Златни сфери на Древните. Боецът, който излезе от водното съоръжение със Златната сфера в ръце, се е справил с изпитанието и ще получи обичайната награда.
„Достатъчно ясно“, помисли си Джак. Ако не се броеше фактът, че никъде там долу нямаше вода. И каква беше „обичайната награда“?
— Ще трябва да побързат обаче — добави Вахерон, — защото последният боец, който напусне ямата, ще бъде възнаграден със смърт.