— Ще използвам класическото си образование, за да се измъкнем!
И Джак скочи от бъгито на стъпенката на спартана, управляван от Страх, с едно светкавично движение сграбчи арбалета, фиксиран за ръката на Страх, стреля над кабината на бъгито… и улучи минотавъра, който управляваше тайфуна от другата страна, точно в окото под визьора!
След като минотавърът падна, тайфунът сви вляво, удари се в стената на пистата, поднесе, при което минотаврите изскочиха от каросерията, после се плъзна странично и спря напряко на пистата сред облак прахоляк.
Освободен от пресата на враговете, Скай Монстър отпраши напред с бъгито.
Джак остана прав на стъпенката на спартана, стиснал страничното огледало с една ръка. С другата се боричкаше със Страх.
Две неща впечатлиха Джак — първо, бронята на едрия воин с лъвски шлем беше адски здрава и второ, всички предимства бяха на негова страна. Нямаше как да спечели такава битка.
„Измисли нещо!“ — крещеше умът му.
Джак погледна напред и видя, че след лек завой надясно пистата влиза в тунел, прокопан в стената на кратера. Отпред зееше една последна яма, пълна почти догоре с вода.
Джак се обърна към Страх и каза:
— Искаш да танцуваш, задник? Добре тогава.
Пусна Страх, мушна ръка в кабината и завъртя рязко волана.
Голямата черна машина сви вляво и заедно с Джак полетя право към ямата.
Тълпата знатни гости затаи дъх, когато спартанът, с Джак, увиснал на стъпенката, падна в ямата.
— Направо брилянтно! — възкликна принц Джордж.
Лили гледаше с ужас как бронираната машина потъва в черната като мастило вода заедно с Джак и Страх, които не преставаха да се борят.
Джак и Страх се бореха ожесточено в потъващия спартан.
Страх опитваше да насочи арбалета, закрепен на другата му ръка, а Джак — застанал неудобно на стъпенката, наполовина в кабината, наполовина отвън — се мъчеше да му попречи.
Водата започна да се излива в кабината през прозореца, но Джак не можеше да пусне ръката на Страх. Да го направи би означавало смърт.
В този момент, със страховита бързина и плискане, спартанът потъна вертикално във водата, изцяло.
На пистата над ямата останалите бъгита и камиони се изнизаха през тунела, който водеше към следващата част от състезанието.
Зрителите обаче останаха с вперени в ямата погледи в очакване да видят кой ще се появи от водата — Страх или Джак.
Мина цяла минута.
Водната повърхност се успокои. Никой от двамата не се появяваше.
Лили започна да се отчайва.
— Хайде, татко…
Мина още минута.
Водната повърхност вече беше съвършено спокойна.
Лили губеше надежда. Никой не можеше да сдържи дъха си толкова дълго, дори Джак.
— Вижте! — извика принц Джордж. — Някой излиза!
Лили отново се изпълни с надежда, докато се взираше в повърхността, за да види кой е. В далечния край видя да се появява мъж и да се покатерва на ръба на ямата.
Не беше нужно да гледа лицето му.
Лъвската маска казваше достатъчно… както и очуканият пожарникарски шлем в дясната му ръка.
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
Принц Джордж размаха юмрук.
— Мамка му! Да! Петият воин беше дотук!
Знатните зрители започнаха да викат и аплодират, защото на пустата писта далече под тях видяха познатата фигура на Страх — с лъвския му шлем, бялата броня, бойните ботуши — да се обръща към тях.
И тогава той свали шлема си. И всички млъкнаха стъписани.
Само Лили се усмихна през сълзи. Не беше Страх.
Беше Джак.
Битката в кабината на спартана между Джак и Страх беше колкото жестока, толкова и отчаяна.
Докато се бореха за арбалета, Страх натисна един бутон отстрани на шлема си.
Джак знаеше какво е това.
Помнеше Второто изпитание с водата, когато забеляза, че шлемът на Страх има дихателно устройство — тогава Страх бе задържал минотавъра под водата, докато го удави.
Сега Страх включи този дихател.
Когато го направи обаче, за момент откри слабото си място, класическа слабост: гола ивица кожа между шлема и гърлото. Джак си припомни как, според легендата, Херакъл убил Немейския лъв. След като стрелите му отскачали от непробиваемата кожа, Херакъл го прострелял в единственото уязвимо място — устата.
Това беше слабото място на Страх.
Джак реши, че Немейският лъв от легендата всъщност е бил воин като Страх, облечен с подобна броня.
Въодушевен от прозрението си, той изви ръката с арбалета, насочи я леко нагоре. После пусна стрелата в пролуката между шлема и гърлото на Страх, през откритата кожа там и нагоре към устата.