Спря, за да могат Скай Монстър и Е да се качат.
— Това си е друго нещо — каза Скай Монстър, седна зад волана и подкара.
Големият камион се понесе по пътя.
Някъде напред Плашилото преживяваше своя собствена драма.
Изстрелът на Джак по машината на Бригам не само го забави.
С него бе започнала верижна реакция, която засегна почти всички участници в колоната.
Когато задната гума на Бригам се спука, колата му поднесе през арката и се завъртя със задницата напред.
Бъгито непосредствено след него — на боеца от Делта, Едуардс — зави, за да избегне неочакваното препятствие, обаче закачи колелата на спрялото бъги, преобърна се и спря на покрив.
Последва колата на Плашилото.
Той също мина през арката, като едва избегна бъгитата на Бригам и Едуардс, след което продължи по тунела.
Погледна назад и видя, че Бригам излиза от колата си със златната сфера в едната ръка, като остави двамата си партньори вътре — миг преди мощният спартан на Хидра да връхлети спрелите бъгита и да ги смачка заедно с хората вътре!
След още секунда един тайфун удари останките от бъгито на Бригам, поднесе, профуча покрай стъписания Грегъри Бригам и се блъсна в стената на тунела.
Докато машините се блъскаха в прохода, Плашилото се огледа.
Във висока пещера напред се простираше град от съборетини. Приличаше на гигантско гето, плетеница неугледни бараки и навеси с различни размери и форми, направени от ръждив метал и нагъната ламарина.
„Градът на минотаврите“, даде си сметка Плашилото.
Напомняше му за предградията на Йоханесбург или бежанските лагери в Кения. Град за тези, които високопоставените смятат за недостойни, мизерна клоака за злощастните труженици от Ада.
Хиляди минотаври седяха по покриви и балкони — на всяко по-високо място — и очакваха с нетърпение състезателите да излязат от Големия кръг.
Не носеха шлемове, забеляза Плашилото, така че неандерталските им лица се виждаха ясно. Беше забравил, че това всъщност са хора — един вид — с човешки лица, с приятели, дори с моменти на радост. Това състезание, както изглежда, определено беше забележителен момент от иначе трудния им живот.
Пътят, по който трябваше да минат Плашилото и другите, минаваше над града, повдигнат на естакада, която се виеше между по-високите сгради.
В края на естакадата се виждаше гигантски портал с дебели стени и висока средновековна арка в средата. От другата страна на арката се виждаше основата на планината-дворец на Хадес.
От тунела излязоха още коли — бъгито на Рензин Депон и… един камион тайфун.
Бригам стоеше на пътя и се оглеждаше. Опитваше да реши какво да предприеме, без да го убият.
Тайфунът профуча покрай него, опасно близо, и очите на Плашилото се разшириха изненадано, когато от прозореца на камиона се показа един мъж и ловко грабна сферата от ръцете на Бригам.
Беше Уест!
— Казах ти, че е упорит кучи син — подхвърли Майка.
След това обаче Плашилото преживя още по-голяма изненада. Тайфунът ненадейно спря до колата му.
— Плашило! — извика Джак. — Дръж!
И подхвърли златната сфера на Плашилото, който я улови като футболна топка. Погледна Джак с удивление.
— Какви ги вършиш?
— Нямаме много време, така че — бързо. Хадес смята да убие всички заложници след това изпитание. От кратера може да се излезе през града на минотаврите — има нещо като тунел за снабдяване, който води към рампа. Мисля, че това е единственият шанс да измъкнем приятелите и заложниците си. Ако искаш хората ти да останат живи, прати ги в моя камион веднага. От теб искам да отидеш и да спечелиш предизвикателството и игрите, докато аз освободя заложниците.
— Ще те убият — възрази Плашилото. — Веднага щом те видят да бягаш, ще взривят заряда в тила ти.
— Надявам се тази възможност да е отстранена, поне временно — отвърна Джак. — В момента просто искам да освободя заложниците.
Плашилото се обърна към Майка и Астро и каза:
— Вървете. Вървете с него.
Майка понечи да възрази:
— Виж, чакай малко…
— Не — прекъсна я Плашилото. — Той е прав. Ако оттук нататък трябва да продължа сам, не искам да гледам как ви екзекутират. Предпочитам да имате шанс да се спасите. Вървете с него и му помогнете.
Майка се намръщи, но скочи от бъгито и заедно с Астро се качиха на тайфуна на Джак.
— Дано си прав, Ловецо — каза тя на Джак. — Сега накъде?
Джак се втренчи напред и стисна зъби.
— Връщаме се на планината на Хадес. Ще изпратим твоя човек до целта, после ще измъкнем заложниците.