Две машини се понесоха нагоре по естакадата над града на минотаврите — бъгито на Плашилото и откраднатият тайфун на Джак.
Малко след тях бързаха машините на преследвачите и бъгито на объркания Рензин Депон. След като бъгитата им бяха разбити и смачкани, Бригам и Едуардс бяха отпаднали от състезанието.
Пътят беше издигнат на десетина метра над земята, така че минаваше съвсем малко над покривите на бараките на града. Неандерталското население се бе качило по тези покриви и окуражаваше състезателите.
Сред зрителите беше и царят на минотаврите, който наблюдаваше случващото се замислено.
От пасажерската седалка на тайфуна Джак се вгледа напред. В самото сърце на града естакадата се разклоняваше — едното разклонение завиваше наляво, към кратера и планината-дворец на Хадес, другото продължаваше надясно, в западна посока.
Когато наближиха разклона, малко преди да поемат по пътя към двореца, Джак погледна на запад. Пътят изчезваше в съвременен на вид тунел, пробит в стената на пещерата.
— Е? Към западната рампа ли води този път?
— Да — отговори Е-147. — Рампа за снабдяване.
Джак се обърна към Майка на задната седалка:
— След като измъкнем заложниците отиваме там.
Свиха по лявото разклонение, по пътя към двореца, и пред очите им се появи величествена гледка — шосето беше абсолютно право и стигаше до огромната планина-дворец на Хадес.
Разбира се, Джак си даваше сметка, че пътят е направен така, та от ложата да могат да наблюдават последните метри от състезанието, но прогони мисълта.
Естакадата минаваше над града на минотаврите, после влизаше в главния кратер през портата и стигаше до огромната стълба, която се изкачваше към ложата на зрителите, където чакаха Хадес и аристократичните му гости.
— По-бързо, Монстър! — извика Джак.
Двете машини се понесоха по финалната права на пистата, далече пред преследвачите.
Профучаха през портата и излязоха в откритото пространство на главния кратер. Миг след това минаха през голямата площадка за автомобили в подножието на широката стълба, която водеше нагоре по склона.
— Бягай! — извика Джак на Плашилото, когато двете машини извиха едновременно и спряха в подножието на стълбата.
Плашилото кимна и хукна нагоре по стъпалата, стиснал златната сфера в едната си ръка.
Хадес, който следеше случващото се от царската ложа, се намръщи.
Видя как Плашилото тича нагоре по широката стълба със сферата. Това можеше да се очаква.
Петият воин обаче, Уест, не бързаше да тръгне нагоре. Бавеше се в кабината на камиона, което беше странно.
— Мосю Вахерон? — попита Хадес. — Какво прави Петият воин?
Вахерон погледна надолу към Джак и също се намръщи.
От клетката във влака на заложниците гледаше и Алби.
— Какво правиш, Джак? — прошепна едва чуто.
В подножието на стълбата Джак изчакваше Плашилото да стигне до определена височина.
— Хайде, Плашило, бързай! — викна, все едно Плашилото можеше да го чуе.
Защото стълбата минаваше над релсите, на които бяха вагоните със заложниците, и не можеше да направи каквото бе намислил преди Плашилото да ги отмине.
Около Джак започнаха да се появяват коли — бъгито на останалия боец, после смачканите и ожулени камиони на Хидра и минотаврите.
Миг след това Плашилото подмина вагоните със заложниците и Джак се задейства.
Скочи от кабината на тайфуна с гранатомета на рамо, готов за стрелба, и се прицели нагоре, към склона на планината…
… и стреля.
Очите на Хадес се разшириха. Устата на Вахерон, застанал до него, увисна от ужас.
Вахерон бръкна в джоба си, за да извади смъртоносното дистанционно управление, но джобът му се оказа празен.
— Какво, по дя…? — успя да изпъшка.
Гранатата излетя от оръжието на Джак и се понесе нагоре, оставяйки следа от дим.
Не беше насочена към зрителската ложа, както се опасяваха Хадес и Вахерон, а към железопътните релси точно под първия вагон със заложници.
Улучи целта и се взриви.
От хълбока на планината изригнаха отломки и камъни…
… релсите под колелата на първия вагон изведнъж изчезнаха. На тяхно място се появи кухина.
И малкият влак започна да се изнизва в нея.
Когато влакът със заложниците потегли бавно напред, Алби видя бъдещето — и то не беше добро.
— Боже! — изпъшка той.
Придърпа двете кучета с едната си ръка и се улови за желязната решетка на клетката с другата.