… и огромният кораб започна да се накланя!
Плътната сянка на бавно падащото туловище обгърна кабината на тайфуна.
— По-бързо, Монстър!
— Кракът ми е до ламарината! — извика Скай Монстър.
— Тогава пробий пода!
Със силно скърцане огромният кораб се наклони и започна да пада към тях и преследвачите. Хидра видя какво се случва и дръпна спартана си настрана от падащия кораб. Повечето от останалите направиха същото, без три от бъгитата с минотаври, които продължиха напред в опит да се измъкнат, преди корабът да ги смаже.
Тайфунът на Джак поднесе зад кърмата миг преди корабът да падне.
Звукът беше оглушителен, страховит. Буууум!
Бъгито, което следваше Джак най-отпред, не успя да се измъкне. Корабът се стовари отгоре му и го изпрати в небитието.
Скай Монстър продължи бясно по запълнения с ръждясали кораби бряг.
Заобиколиха следващия кораб, после, през подобна на тунел дупка, минаха през друг.
Преследвачите бяха съвсем близо зад тях — стреляха, налитаха, наближаваха.
И тогава иззад скалата се появи боядисан в черно щурмови хеликоптер и засипа брега с порой 30-милиметрови снаряди.
Скай Монстър мина плътно зад корубата на следващия кораб, за да избегне огъня, а Джак успя да огледа хеликоптера.
Беше „Камов Ка-52, Алигатор“, може би най-добрият щурмови хеликоптер, правен някога от руснаците — невероятно маневрен благодарение на двата коаксиални ротора, въртящи се в противоположни посоки.
Тази машина беше последна дума на техниката и беше предназначена само за едно — да носи огнева мощ. Имаше две странични 30-милиметрови оръдия, дванайсет противотанкови ракети „Вихър-М“ и две смъртоносни ракетни пускови установки. Седалките на двамата пилоти, разположени една до друга, можеха да катапултират — нещо, което е рядкост при хеликоптерите.
Някъде в дълбините на ума си Джак отбеляза, че този Ка-52 е съвсем нов. Използваха го само руските военни. Зачуди се дали аристократичните руски роднини на Йоланте не въртят бизнес с военни хеликоптери и не са подарили няколко бройки на Хадес?
Алигаторът прелетя над тях. От пусковите установки излетяха две ракети.
— Насам! — извика Джак на Скай Монстър. — Влез в онзи кораб!
Скай Монстър зави рязко и тайфунът влетя в търбуха на следващия контейнеровоз.
Големият камион издрънча по ръждясалия метален под на трюма. След това продължи напред по продължение на корпуса, предназначен да побира стотици контейнери. Слънчеви лъчи, проникващи през дупките в метала, осветяваха скелета на големия контейнеровоз — сложна система от греди и колони.
Двете ракети изреваха зад препускащия камион и поради множеството възможни мишени във вътрешността на кораба се заблудиха и удариха две греди на тавана доста зад истинската цел.
— Ловецо! — извика Майка. — Този хеликоптер започва да прекалява!
— Знам, знам! — извика Джак.
Беше права. Камионът им беше сериозна машина, но в сравнение с алигатора беше лека категория. Беше само въпрос на време да ги улучат.
Джак трябваше да направи нещо.
В този момент спартанът на Хидра влезе в кораба и се понесе след тях.
— Скай Монстър! Стой вътре в кораба, в трюма! Обикаляй, докато не ти дам знак да излезеш.
— Какъв знак?
— Ще разбереш, когато го видиш. Алби, ела тук!
Алби се появи на вратата между каросерията и кабината.
— Добре, слушайте сега — каза Джак. — Каквото и да се случи с мен, всички вие трябва да се махнете от това място. Алби, ти знаеш повече за древния свят от всички тук. Оставям те за шеф. Намери радиостанция или телефон. Свържи се със Зоуи, Стреч и Мечо Пух. Но не и с властите. Не знаем кой е компрометиран. Обади се на някой, на когото имаме пълно доверие, и доведи помощ, за да измъкнете Лили.
— Ами ти? — попита Алби.
— Каквото и да стане оттук нататък, аз съм труп — каза Джак. — При първа възможност ще взривят бомбата в тила ми. Най-доброто, което мога да направя сега, е да ви изведа оттук. Ясно ли е?
— Да. — Алби кимна тъжно.
— Майка? — продължи Джак. — Съгласна ли си?
— От носа си съм вадила буболечки, дето са по-големи от това хлапе, но щом казваш, че има ум, значи няма проблем да е шеф — отговори Майка.
Джак се надигна, но Алби го улови за ръката и го спря.
— Джак. Благодаря. Благодаря за всичко.
Джак се усмихна криво.
— Няма за какво. Сега е време да свърша някои неща. Скай Монстър, намали малко, та оня задник Хидра да се приближи до нас.
— Да се приближи?
— Да. — Джак стана от седалката и отиде отзад, в каросерията на тайфуна.