Хадес кимна на церемониалмайстора и Вахерон заговори:
— Господа и дами, позволете ми да изкажа своите най-искрени извинения. Никога тези игри не са виждали подобен възмутителен акт, подобна мерзост. Бойците не бягат от Игрите. Бойците не правят опити да освободят заложниците. Този боец най-безобразно опита да направи и двете и опозори и себе си, и нашия цар, нашия домакин.
Вахерон извади нещо иззад гърба си и сърцето на Джак се сви.
Беше друго дистанционно. Устройство, което можеше да детонира експлозива в тила му.
— Мислеше, че нямам резервно? — Вахерон размаха дистанционното пред него. — Имаш късмет, че ми го донесоха след като беше задържан. Сега обаче всички ще се насладят на смъртта ти.
Вахерон вдигна устройството.
— За това безобразие може да има само едно наказание. Смърт. Незабавна смърт.
Насочи дистанционното, а Джак затвори очи в очакване на края…
— Чакайте! — разнесе се глас. — Още не!
От групата бойци напред пристъпи един и вдигна поглед към Хадес и Вахерон.
Джак отвори очи и погледна боеца изненадано. Беше Плашилото.
Плашилото вдигна нагоре златната сфера и каза:
— Аз спечелих Петото изпитание и още не съм получил наградата си. Настоявам да я получа сега. Искам да пощадите живота на капитан Уест.
Вахерон онемя.
Зрителите гледаха смаяни. Лицето на Лили засия.
Хадес обаче не издаваше никакви емоции. Не личеше какво мисли. Изгледа Плашилото продължително, с укор.
Плашилото отвърна на погледа му, без да трепне.
— Наградата ми може да бъде всичко, което е по силите ти, нали? И можеш да спасиш живота му с най-проста команда.
Всички погледи се насочиха към господаря на Долния свят.
Хадес продължаваше да гледа Плашилото.
Джак беше като поразен от гръм. Дори и той не бе очаквал това. Плашилото обаче не беше глупав — беше хванал Хадес натясно, като бе поставил на изпитание властта му и авторитета му в собственото му царство.
Най-накрая Хадес проговори.
— Боецо — каза той, — никога в историята на Игрите не се е случвало боец да поиска пощада за друг боец. Сигурен ли си, че това е твоето желание? Този мъж може да те убие при следващо изпитание.
— Да, това е моето желание — отговори Плашилото.
Хадес сви рамене.
— Наградите за победителите в изпитанията са древни. Аз не мога да ги определям или да отказвам да ги предоставя, ако са във възможностите ми. Ще получиш наградата си, боецо. Животът на Петия воин е пощаден и той ще продължи участието си в Игрите.
Всички зашушукаха възбудено.
Лили се усмихна с облекчение. Джак си пое дъх.
Кимна с благодарност на Плашилото, който също му кимна. Вахерон се намръщи.
— Мосю Вахерон, подготви малкия храм за Първата церемония — каза Хадес. — След като приключим с нея, ще преминем към втората и последна фаза на Игрите.
Докато Джак летеше по правите участъци на пистата от Петото изпитание, един стар ван, взет под наем, летеше по улиците на Пакистан с необикновена скорост.
Беше необикновена за Карачи — най-големият град на Пакистан, разпрострял се широко метрополис с население от двайсет и пет милиона души — където хората не шофират бързо. Обикновено трафикът е кошмарен, но днес всичко беше нормално. Защото днес на Националния стадион се играеше важен крикет двубой между националния отбор на Пакистан и специално подбран световен отбор — и като че ли целият град се бе стекъл да гледа. Улиците бяха относително пусти, така че Мей и Мечо Пух се движеха доста добре.
Шофираше Мей, а Пух разглеждаше големия град. Стреч не беше с тях.
— Карачи — отбеляза Мечо Пух. — Каква дупка само…
— Най-висок процент убийства на света — отбеляза Мей. — Военизирани вождове, квартални вождове, престъпни вождове, бандитски вождове. Това е гнездо на пепелянки. Терористи от Афганистан и всевъзможни етнически престъпни банди, които се мразят помежду си. Карачи е родно място на „целевото убийство“ — премахване на неудобни цели без съд и присъда и извън бойното поле — маскирани убийци просто спират с мотор до колата ти и те разстрелват.
— Кой е този, с когото ще се срещнем?
— Съни Малик. Контрабандист на антики. Според телефонното проследяване е продал някакъв артефакт на Антони Десакс преди два месеца. Искам да знам какъв.
— И мислиш, че е достатъчно ерудиран, за да е наясно какво е продал? — попита Мечо Пух.
— Не всички авторитети по даден въпрос са в университетите, Захир — каза Мей, докато шофираше. — Съни е научил каквото е научил по най-трудния начин — на черния пазар. Един търговец на кървави антики знае повече от професорите в Йейл, повярвай ми.