— Захир, Бенджамин. След като не разполагаме с някакви сериозни алтернативи, мисля, че трябва да се доберем до това място.
Тайна история IV
Първата церемония
Джак Уест се понесе нагоре в причудлива тишина.
Намираше се в съвременен външен асансьор и се изкачваше по склона на гигантската планина — дворец на Хадес. Металната конструкция на асансьора беше фиксирана за стената в горния край на възвишението и асансьорът жужеше леко, докато се плъзгаше нагоре.
Джак беше с останалите бойци под охраната на въоръжени минотаври и черния лъв, Хаос.
Забеляза, че Хаос оглежда бронята му — бялата, която беше взел от брата му по оръжие, Страх. Изглеждаше странно върху джинсите и тениската му, но и още по-странно в комбинация с пожарникарския шлем.
Бяха останали само седмина бойци: Джак, Плашилото, майор Бригам, сержант Варгас, Едуардс от Делта Форс, тибетският монах Рензин Депон и, разбира се, синът на Хадес, Зайтан.
Всички бяха изпоцапани и капнали от умора, изтощени и насинени — освен Варгас и Зайтан, които мъдро се бяха спасили от Петото изпитание. Те изглеждаха свежи и отпочинали.
Когато влезе в асансьора, Джак дочу някой да казва, че всички останали заложници били екзекутирани. Асансьорът продължаваше да се изкачва и той забеляза, че Зайтан го оглежда, и го попита:
— Какво искаш?
Зайтан сви устни презрително.
— Нищо.
— Е, аз пък искам нещо — каза Джак. — Каква е тази церемония, на която отиваме? За какво е всичко това?
— Така информираме вселената, че тук, на Земята, все още има някой — каза Зайтан.
Джак подхвърли:
— Не изглеждаш разтревожен, че заложниците ти току-що са били убити.
Зайтан сви рамене.
— Те изпълниха предназначението си.
Миг след това асансьорът спря и вратите се отвориха.
Джак стъпи на тясна стоманена пътека, увиснала високо над света. Намираха се съвсем близо до върха на планината на Хадес.
Далече долу Джак виждаше различните арени за изпитанията, които досега беше преживял — водната яма за Второто изпитание, пропастта и тесните мостове за Третото изпитание, стенния лабиринт за Четвъртото изпитание, пистата за Петото изпитание. Намираше се толкова високо, че изглеждаха незначително малки.
Камуфлажната мрежа, която скриваше кратера на Хадес, беше опъната на десетки подобни на спици опори, излизащи радиално от центъра над главата му.
От площадката на асансьора нагоре спираловидно се виеше метална стълба, която стигаше над камуфлажната мрежа.
Бойците бяха отведени до тази стълба и се заизкачваха по нея един след друг.
След като стигна горния край на стълбата, Джак стъпи на платформа над камуфлажната мрежа. Гледката, която се откри пред очите му, го накара да стаи дъх.
Беше се спуснала нощта и всички стояха на много висока платформа под изпълненото със звезди небе.
Хадес, Вахерон и останалите зрители вече бяха там. Йоланте и Лили стояха заедно. Джак кимна на Лили и тя му махна боязливо с ръка.
Във всички посоки се простираше безкрайна пустинна равнина. На няколко километра на запад Джак видя морето, което блещукаше на лунната светлина. Някъде там беше пясъчната ивица с корабното гробище, което бе видял за кратко по-рано през деня.
Без смущаващите светлини на големия град звездите на нощното небе бяха големи и ярки и хвърляха наоколо бледо синкаво сияние. Подухваше хладен ветрец.
Платформата беше високо над равнината, на върха на планината на Хадес, а върху нея гордо се издигаше изящна, подобна на храм, постройка.
Джак огледа всичко.
При все че асансьорът, платформата и металната стълба бяха определено нововъведения, храмът изглеждаше невероятно древен.
Изглеждаше мрачно могъщ, сякаш построен в чест на някаква жестока тъмна сила. Всички повърхности бяха излъскани, черни.
Беше висок колкото двуетажна сграда, с квадратна основа и по-малко горно ниво, до което се стигаше по широка церемониална стълба. Горното ниво се поддържаше от колонада.
Около всичко имаше широка тераса без парапети. Тя също беше от полиран черен камък. От ръб до ръб всичко беше широко около трийсет метра.
Джак огледа древния храм по-внимателно.
Имаше множество колони и арки, обаче при по-внимателно вглеждане той с изненада откри, че цялото е изсечено от една-единствена каменна плоча, черната скала от върха на планината.
Каменоделските умения бяха удивителни. Всичко беше невероятно прецизно — непостижимо за примитивните хора.