По стените на долното ниво на храма имаше множество изящни релефи — изображения на пирамиди и слънца, звезди и планети, фантастични градове и величествени дървета, както и няколко изображения, каквито Джак не виждаше за пръв път.
Едното беше на Голямата пирамида, върху която пада лъч светлина от слънцето.
Превъртането Тартар.
На друго се виждаха петима воини, застанали прави зад четирима седнали царе.
Петимата най-велики воини и четиримата легендарни царе.
Джак поклати глава. Все едно четеше биографията си от последните двайсет и пет години, като че ли всичко е било предсказано.
Последната особеност, която привлече вниманието му, бяха петте постамента, подредени около церемониалната стълба, която, предположи, беше за…
— Мосю Вахерон! — каза Хадес. — Поставете първите пет сфери на местата им.
Вахерон се поклони тържествено.
Петима минотаври зад него държаха петте златни сфери, спечелени от бойците в изпитанията досега. Пристъпиха напред с ритуална прецизност и поставиха сферите на постаментите.
И сферите оживяха — започнаха да излъчват още по-силно неземно сияние.
Джак почувства под краката си плътно боботене.
Огледа се, за да открие причината, и тогава видя — нещо се надигаше от горния храм.
— Боже! — изпъшка Плашилото до него.
От там към небето, от сърцето на планината, плавно се заиздига нещо, подобно на обелиск.
С непрекъснато силно боботене то се издигаше и издигаше, и издигаше, докато след малко най-после не спря, след като добави поне шейсет метра към височината на планината.
На Джак му приличаше на гигантски обелиск, но вместо четириъгълен беше цилиндричен, с конусовиден връх.
На върха на планината на Хадес напомняше древна версия на гръмоотвода на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Обелискът беше поне три метра в диаметър при основата. Буквално пронизваше небето.
Храмовете на върха (след първата церемония)
Хадес засия от гордост, когато голямата древна антена застана на място.
Вахерон пристъпи напред.
— Първата церемония е завършена! Свещеният обелиск е издигнат. Вече можем да започнем Втората фаза на игрите. След това ще поставим останалите четири златни сфери на горния олтар и след като сме доказали, че сме достоен вид, победилият цар ще бъде посветен в Тайнствата на древните!
Аристократичните гости заръкопляскаха.
Вахерон вдигна ръка, за да призове към тишина.
— Господа и дами. По традиция в този момент от Игрите нашият домакин, великият господар Хадес, след консултации с останалите царе ще възнагради някои поданици. Може да дари повишение в ранг, или земя, или титла. Това е изцяло негово право. Господарю? Имате ли какво да обявите в това благоприятно време?
Хадес пристъпи напред.
— Имам.
Джак се озърна и забеляза, че събралите се гости наостриха уши и пристъпиха напред, за да чуват по-добре. Някои се потяха видимо и преглъщаха в напрегнато очакване.
Това, даде си сметка Джак, беше нещото, което аристократите по света ценят повече от всичко — издигането. Придвижване напред на опашката пред хранилката.
Хадес каза:
— След консултации с моя колега, владетеля на Морето, беше решено неговият отдавнашен ковчежник господин Джон Уорън от Сан Франциско да бъде издигнат в ранг херцог. От днес нататък той ще бъде титулуван Херцог на Западния бряг.
Последва учтиво ръкопляскане, при което широко усмихнат господин на петдесет и няколко — явно господин Уорън — стисна с благодарност ръката на господаря си, царя на Морето.
— Също така владетелят на Небето повишава своя добър приятел господин Джефри Ян от Шанхай в ранг Господар на Голямата планина.
Тези думи бяха посрещнати с ахкане и охкане.
Хадес продължи:
— След консултации с Негово Величество великия цар на Земята решихме, че любовта може да сближи царствата ни. Затова моят церемониалмайстор на Игрите мосю Вахерон ще получи ръката на сестрата на владетеля на Земята, красивата принцеса Йоланте, в законен брак.
Джак видя три реакции на това съобщение.
Тълпата нададе весели възгласи.
Вахерон определено засия от радост.
Реакцията на Йоланте. Появи се на лицето ѝ за част от секундата, но Джак я видя: по лицето ѝ пробяга абсолютно отвращение, което бързо се превърна в принудена усмивка.
— Господарю — Вахерон се поклони ниско, — това е чест за мен. Не мога да изразя благодарността си.
Хадес кимна, но пак вдигна ръка. Не беше приключил.