— Също така на тези игри сме удостоени с присъствието на още една красива млада дама. Много важна млада дама, чието потекло е по-чисто от всичко друго.
Джак почувства как сърцето му прескача.
Хадес посочи застаналата до Йоланте Лили.
— Разбира се, имам предвид древния оракул на Сива, която днес е известна като Лили. Както мнозина от вас вероятно знаят, моят син и престолонаследник Дионисий все още не е избрал съпруга. Всеки цар обаче се нуждае от царица — както аз самият знам по-добре от всички след смъртта на моята любима съпруга преди пет години. Снощи Дион ме попита: „Нима има по-добро място за Оракула на Сива от трона на царица на Долния свят?“. И аз реших след края на Игрите Дионисий да вземе младата Лили за своя жена.
Знатните гости започнаха да аплодират. Джак се обърна, за да погледне Лили.
Погледите им се срещнаха. Очите ѝ бяха разширени, тревожни. Йоланте, все още до Лили, я улови за ръка.
Хадес се усмихна на зрителите.
— Но тези радости трябва да почакат. Сега ни очаква втората част от Големите игри. Да се спуснем в обсерваторията, за да проследим Шестото изпитание!
Докато се случваше всичко това, на брега западно от царството на Хадес военният камион тайфун, шофиран от Скай Монстър, с Майка, Астро, Томахавката, Алби и кучетата, бързаше отчаяно на север.
Вече беше тъмно.
Слънцето се бе скрило зад хоризонта и брегът беше потопен в мастилена тъмнина. Наблизо нямаше град или дори село, така че на хоризонта не се виждаше дори и бледо сияние от електрически светлини. Единствената светлина идваше от бавно изгряващата луна.
Скай Монстър се взираше напред, присвил очи към тъмната нощ. Не смееше да пусне фаровете на тайфуна, да не би някой от минотаврите на Хадес да реши да ги преследва.
Беше минал час, откакто Джак бе свалил хеликоптера, и напредваха добре по мокрия пясък. Преди двайсетина минути бяха минали покрай последния изваден на сушата товарен кораб и след това се движеха само по пясъчен бряг.
Кротките води на Арабско море се простираха вляво от тях, равни и лениви; вдясно продължаваха пясъчниците.
Майка се обърна към Алби:
— Добре, момче генийче. Ловецът каза, че имаш ум. Какъв е планът? Ще продължаваме, докато свърши горивото ли? Или докато свърши брегът?
Алби отговори:
— Ще продължим, докато не открием някаква цивилизация. Ако горивото свърши преди това, ще продължим пеша…
Млъкна, защото го чу.
Плътно ритмично боботене някъде зад тях…
Стряскащо изневиделица откъм сушата се появи друг щурмови хеликоптер алигатор, със запален прожектор.
Светлото петно бързо откри бягащия тайфун и изстреля с 30-милиметровото оръдие откос, който надупчи пясъка пред камиона.
— Чакали са ни да излезем от прикритието на корабите! — извика Майка силно, за да я чуят. — Това чудо има доста сериозни оръжия. Прецакани сме!
Скай Монстър наби спирачки и машината поднесе странично.
Големият военен камион спря на равния пясък с кабина към увисналия хеликоптер, окъпан в светлината на прожектора му. Нямаше къде да избягат, нямаше къде да се скрият.
— По дяволите! — изпъшка Майка и наведе примирено глава.
Бягството беше приключило.
Шестото изпитание
Безсмъртна битка I
Ако вървиш през ада, не спирай.
Заобиколени от въоръжени минотаври, Джак и останалите бойци бяха натикани в асансьора. Трябваше да ги свалят до мястото на следващото изпитание преди аристократичните зрители.
Докато асансьорът се спускаше, Джак се оказа до Плашилото, майор Грегъри Бригам и Зайтан.
— Започва последната фаза — каза Зайтан на Джак. — Вече няма да има лабиринти. Няма да има гонки. Няма да има къде да се скриеш.
Бригам вероятно бе забелязал обърканото изражение на Джак, понеже добави:
— Това означава, че следва само открит бой.
— И всички ние се надяваме да застанем срещу теб, капитан Уест — добави Зайтан злобно.
Джак погледна Бригам. Британецът кимна.
— Защо? — попита Джак.
— Само един може да спечели игрите — отговори Бригам. — Дори и да не ги спечеля аз обаче, ще умра щастлив, ако знам, че историята ще ме запомни като победителя на Петия велик воин. Ще се бия още по-усърдно, ако знам, че така ще се изправя в двубой с теб.
— Така е — кимна Зайтан.
Джак погледна Плашилото. Морският пехотинец мълчеше.
Малко след това в същия асансьор се качиха Лили с Йоланте и още няколко от другите аристократи.