Докато те бъбреха и клюкарстваха край нея, Лили стоеше неподвижно и мислеше.
Опитваше да осъзнае всичко случило се. Дион бе получил каквото искаше — ръката ѝ. Лили потрепери при мисълта, отвратена от перспективата да прекара остатъка от живота си на това място като съпруга на чудовище.
И тогава, в асансьора, чу принцът грубиян Джордж да казва на един от младите си приятели: „Вахерон току-що спомена, че хеликоптерът е открил избягалите заложници. Глупаци. Да си помислят, че ще могат да избягат…“.
Лили затвори очи и прехапа отчаяно устна.
Както и да го гледаше, не виждаше изход. Джак се бе справил чудесно, но тя виждаше, че е на ръба на изтощението. Дори и да оцелееше след последните изпитания, едва ли щеше да има сили да я спаси от съдбата ѝ. Не би се изненадала дори ако Джак спечели Игрите, да го застигне някаква „случайна“ смърт по заповед на Дион. Положението едва ли можеше да стане по-лошо.
Нечия длан докосна деликатно рамото ѝ. Йоланте.
— Лили, знам какво мислиш за мен. Знам обаче и как се чувстваш в момента. Искам да се омъжа за Вахерон, колкото ти искаш да се омъжиш за Дион. Да се свържа със злодей заради стратегическите цели на брат ми… това е ужасно. Орландо заяви, че това било съдбата ми като жена от царско потекло. — Йоланте стисна ръката на Лили — нежно, но и твърдо. — Бъди силна, Лили. Не се предавай още.
Лили я погледна непокорно.
— Не съм се предала. Никога не се предавам. Научих го от баща ми.
Асансьорът спря на една трета от височината на планината на Хадес.
Близо до върха на планината-дворец имаше няколко крепости, залепени за стената на конусовидния връх, и асансьорът бе спрял пред една от тях.
Когато слязоха, Йоланте каза:
— Тези крепости са известни като Високите замъци на Хадес.
Бяха различни по форма и големина — някои имаха множество наблюдателни островърхи кули, други имаха балкони с бойници, трети имаха куполи. На покрива на единия от замъците дори имаше множество антени.
Всички бяха свързани със стръмни стълби и тесни пътеки, вкопани в склона на планината.
Най-ниският от замъците опасваше средната част на планината и в него бяха трапезарията и покоите на аристократичните гости.
Спуснаха се по стъпала около най-високия замък и Йоланте отбеляза:
— Това е личният дворец на Хадес, частната му резиденция. Както може да се очаква, обзаведен е най-разточително, както подобава на владетеля на Долния свят.
Това несъмнено беше най-великолепният и сложно конструиран от всички високи замъци. Отвън имаше множество балкони и кули. Лили можеше само да се досеща за великолепието вътре.
Спуснаха се още малко, на трийсетина метра под резиденцията на Хадес, и там Лили видя най-стария от замъците — поне така изглеждаше.
В източната страна на планината беше вкопана много стара и много красива постройка с купол, изработена от зидария с черен камък. Напомняше на Лили за развалините от времето на маите в Чичен Ица.
— Това е обсерваторията — каза Йоланте. — Много старо астрономическо съоръжение, което проследява галактиката Хидра.
От купола навън, над пропаст от около триста метра, на конзоли стърчаха три обли площадки.
Намираха се на трите страни на Обсерваторията — на юг, изток и север — разположени стъпаловидно около древния купол.
Всяка площадка беше различна. Най-ниската имаше дупка в средата, така че приличаше на поничка. На средната имаше някаква статуя. На третата, най-високата, имаше водопад и отново статуи. Никоя от площадките нямаше парапет. И на трите обаче имаше по един висок до кръста постамент, на който беше оставена по една златна сфера.
— Какво е това? — попита Лили.
— Както Обсерваторията, всички те си имат имена — отвърна Йоланте. — Това са етапите на битката и на тях ще се проведат последните четири изпитания.
Водена от Хадес и Вахерон, достолепната публика зае местата си на горната тераса на Обсерваторията, на балкон над трите площадки-сцени. Хадес седна на голям трон, изсечен от древен черен камък.
В момента беше нощ, така че Долният свят, под голямото покривало от камуфлажна мрежа, беше тъмен. Прожектори, монтирани на покрива на Обсерваторията, осветяваха площадките, на които щеше да се развива действието.
Вахерон излезе на първата площадка и застана до постамент, на който имаше една златна сфера, в механизъм, който приличаше на скоба.
— Господа и дами, предстои да навлезем в най-очакваната част на Игрите. Предстои нашите герои или да гравират имената си в аналите на историята, или да умрат.