— Подвизите на Херакъл — каза Джак. — Това ли е? Възстановка на древните митове?
Вахерон не отговори веднага. Огледа Джак и изсъска:
— Възстановка? Капитан Уест, както би трябвало да знаеш, историята не е точна наука. Както детската игра на развален телефон променя простото изречение до неузнаваемост само за секунди, така и историческите събития се видоизменят, когато се преразказват многократно. Херакъл например. Този, когото знаеш като Херакъл, не е някакъв полубог от древна легенда. Той е бил най-прославеният боец в нашите игри. Името му е стигнало до нас през вековете, защото е спечелил всички изпитания в Големите игри. От победата над минотавъра в килията в началото, през придобиването на сферата във вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание, до тези ритуални двубои… Херакъл е спечелил всичко. Това е особен и невероятен успех и заради него с право му е отредена вечна слава. Обаче историците са небрежни. През хилядолетията погрешно са взели името на тогавашния цар на Долния свят — жесток владетел на име Евристей — и го превръщат в дребен цар, измислил подвизите, които трябвало да извърши Херакъл. Понеже не са били запознати с изпитанията и метафоричните елементи, които те съдържат — бикове, елени, глигани, дори колан — тези историци ги определят като „подвизи“, свързани с Херакъл. Царските фамилии, които наблюдават игрите, знаят истината. Сега и ти я знаеш. Хайде. Време е за бой.
Вахерон кимна на минотаврите и те поведоха Джак по тъмен каменен проход, осветен с факли, по който имаше и други килии.
След двайсетина метра проходът се разклоняваше.
Минотаврите избутаха Джак по десния ръкав и затръшнаха стоманена врата зад гърба му.
Блъсна го свистящ вятър.
Джак се огледа и видя, че се намира на тясна каменна конзола — мост високо над Долния свят. На триста метра под себе си виждаше вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание.
В края на конзолата имаше каменни стъпала, които водеха настрани, извиваха покрай облата страна на висящата платформа и се скриваха от поглед.
Когато отиде до тях, Джак чу Вахерон и минотаврите да минават по прохода и да отварят друга килия. Пак стъпки. След това се затръшна стоманената врата на лявото разклонение на прохода.
„Двубой — помисли си Джак. — Но няма да видя с кого ще се бия, преди да стигна до площадката…“
Пое дълбоко въздух и се изкачи по стъпалата, за да срещне съдбата си.
Площадката се появи след петнайсет стъпала и Джак стъпи на нея.
От другата страна се появи друг боец и в един кошмарен миг Джак си помисли, че може да е Плашилото, новият му съюзник и приятел…
Но не беше Плашилото.
Оказа се сержант Виктор Варгас, ревностен католик и жесток бивш служител на бразилските специални части. И също като Джак — представител на царството на Земята.
Варгас беше висок поне един и осемдесет и пет — по-висок от Джак, а също и по-тежък, може би с петнайсет килограма. С нетрепващи черни очи и мургаво небръснато лице, Варгас се взираше в Джак гневно, с поглед на психопат, който знае, че трябва да убие, за да не бъде убит.
На площадката, до широкия отвор в средата, вече стоеше Хаос. Джак и Варгас нямаха оръжия, но Хаос държеше меч, спокойно отпуснат надолу.
В задната част на площадката имаше постамент, на който беше златната сфера.
Вахерон се върна на мястото си на терасата на зрителите.
— Нашият първи двубой ще бъде между сержант Виктор Варгас, представител на царството на Земята, и капитан Джак Уест, също представител на царството на Земята!
Обърна се към Хадес и се поклони. А Хадес каза:
— Нека двубоят започне. До смърт.
Варгас веднага зае странна приклекнала поза и започна да кръжи около Джак като дива котка. Движеше се необикновено бързо за толкова едър мъж. Джак позна техниката веднага. Можеше да се очаква, че бразилски войник ще я използва.
Беше капоейра — бразилското бойно изкуство. Сред множеството техники, известни на света, капоейра се отличаваше само с едно основно качество — бързина.
Защитните похвати използваха бързи финтови движения, а нападенията бяха светкавични, остри и решителни. Ако първият удар не те извади от играта, тогава ще те извади вторият — несъмнено.
„По дяволите“, каза си Джак.
Лили гледаше от терасата за зрителите.
До нея бяха Йоланте и кардинал Мендоса.
Мендоса въздъхна.
— Колко жалко. Трима от нашите представители достигнаха до тази фаза на Игрите и двама от тях трябва да се бият помежду си. Наистина жалко.