Йоланте не сваляше поглед от сцената.
— Кой ще победи?
— О, Варгас ще победи — каза Мендоса. — Петият воин е смел, несъмнено, но сержант Варгас е майстор на капоейра, много добър при това. Обучаван е в ръкопашен бой. Освен това погледни Петия воин… колко е изтощен. Глупавият опит да избяга изсмука силите му. Този път няма къде да бяга. Ако има късмет, Варгас ще свърши с него бързо.
Джак и Варгас започнаха да се дебнат един друг навъсено.
Освен от противника двамата трябваше да се опазят от още три опасности — външния ръб, облия отвор в средата и Хаос.
Варгас започна да мърмори бързо на португалски:
— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…
Трябваше да мине малко време преди Джак да осъзнае какво казва.
Португалецът се молеше.
И изведнъж скочи.
Скочи толкова бързо, че Джак едва успя да реагира. Сякаш Варгас бе приспал вниманието му с напевния ритъм, а после го бе изненадал.
Висок ритник полетя към главата на Джак като куршум. Джак се дръпна вдясно и подметката просвистя край бузата му толкова близо, че той усети движението на въздуха.
Хаос не предприе нищо.
Просто наблюдаваше, отпуснал небрежно меча си.
Последва лавина от бързи атаки — Варгас напредваше към Джак с ритници, юмруци, лакти.
Джак затанцува назад, като избягваше, парираше и отклоняваше ударите.
Но един от тях попадна в челюстта му.
Джак падна, удари се в пода, главата му увисна над ръба на отвора и когато той погледна надолу, към дъното на кратера, времето спря.
Зрението му се замъгли.
Всички звуци секнаха, освен звъненето в главата му.
Джак познаваше това усещане. Всички боксьори и състезатели по бойни изкуства го познават — кошмарната реакция на организма след силен удар. Получава се сътресение, вцепенение, а ако не избегнеш следващия удар, с теб е свършено.
Вдигна глава. От устата му течеше кръв.
Варгас отново се спусна напред, подготвил следващия удар. Джак се извъртя и Варгас не го улучи.
Джак стана и се обърна…
… и се озова лице в лице срещу невъзмутимата физиономия на Хаос, с шлем като лъвска глава.
Хаос го удари по лицето.
Този път го отнесе носът на Джак. Полетяха пръски кръв.
Аристократичните гости наблюдаваха напрегнато залитащия между Хаос и Варгас Джак Уест.
Приличаше на уловено в капан животно, олюляващо се между два хищника.
Лили побесня.
— Не е честно! Този тип с лъвската маска дори не опитва да нападне Варгас. И двамата са срещу Джак!
Йоланте — беше присвила устни — обясни:
— Джак ядоса Хаос, като уби Страх и взе бронята му. И ядоса всички тук, когато опита да освободи заложниците. Наказват го, преди да умре.
Джак залитна назад. От носа му течеше кръв, дишаше тежко през устата. Пред себе си имаше двама жестоки противници.
Стремеше се да е на еднакво разстояние между Варгас и Хаос.
Умът му се съпротивляваше отчаяно срещу замайването, опитваше да го преодолее. Имаше около четири секунди, за да измисли как да се измъкне от ситуацията, преди да загуби съзнание.
„Мислѝ!
Не можеш да победиш със сила. Трябва да победиш с ум. Трябва да надхитриш тези двамата.
Всеки може да бъде победен.
Добре. Какви са силните им страни? Какви са слабостите им? Те — даде си сметка Джак — са едно и също нещо. Увереността им, че са по-добри бойци от мен, е най-голямата им сила и най-голямата им слабост.
Да ги накарам да мислят, че са победили…“
Обърна гръб на Варгас и се спусна към Хаос. Замахна слабо, отчаяно.
Хаос отби удара му с една ръка. Зрителите на терасата се разсмяха.
Варгас също пристъпи към действие.
Сграбчи Джак отзад, притисна гърлото му с едната си яка ръка.
Джак очакваше точно това, защото този захват е най-ефективният в ръкопашен бой — душене.
Като притиснеш сънната артерия на жертвата, прекъсваш притока на кръв към мозъка. Следва безсъзнание, а ако продължиш да притискаш, скоро идва и смъртта.
Джак одраска масивната космата предмишница, която стискаше гърлото му.
Лицето на Варгас беше до неговото и Джак усещаше вонящия дъх на бразилеца, който продължаваше да нашепва:
— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…
Душенето започваше да въздейства, Джак започваше да губи сили…
— Край — каза Мендоса. Прекръсти се и извърна лице.
Лили не сваляше поглед от Джак. Тялото му се отпускаше. Поддържаше го единствено едрият бразилец.
Хаос отстъпи, за да изчака. По лицето на Лили се търколи сълза.