Выбрать главу

— Не!…

Джак се отпусна изцяло в ръцете на Варгас.

И за част от секундата — онази, в която осъзна, че е победил Джак — Варгас отпусна хватката си и се ухили.

Това беше неговата слабост — увереността, че е победил.

И в този кратък миг Джак скочи.

Не беше свършило. Не беше изпадал в безсъзнание. Беше се отпуснал умишлено, за да накара противника си да отслаби вниманието си.

Отметна рязко глава назад и заби мощно черепа си в носа на Варгас, при което бразилецът отпусна ръката, с която го душеше.

Джак не очакваше бразилецът да го пусне изцяло. Беше твърде добър боец, за да го направи.

Поради което Джак направи нещо друго — нещо, което никой не би могъл да предвиди.

Протегна ръка напред, сграбчи Хаос за бронята и с останалите си сили избута и тримата в отвора в средата на площадката.

Зрителите се наведоха машинално напред при вида на тримата пропаднали през дупката противници.

Лили се вкопчи в парапета на терасата.

Дъхът ѝ секна, когато видя една-единствена фигура да пада към дъното на кратера с крясък.

Когато падна долу — след малко се чу кошмарният звук — на един от мониторите се появи равна линия и се разнесе пронизително пищене.

Пиууууууууууу!

Всички се обърнаха, за да видят кой боец е умрял, Варгас или Уест. Името, изписано на пищящия монитор, беше ВАРГАС.

Миг след това Джак се покатери по ръба на дупката и се отпусна изтощен на ръце и колене.

Пропълзя по-далеч от дупката и се отпусна по очи, с изцедени сили, капнал от умора.

Миг след това и Хаос изпълзя от дупката. Джак лежеше на площадката по очи, съвършено беззащитен. Варгас обаче беше мъртъв, така че Хаос нямаше право да навреди на Джак. Остана изправен над проснатата фигура на Джак, объркан.

Тогава Джак стана с леко залитане, с окървавено лице. Вдигна глава към зрителите, към Вахерон и Хадес…

… и бавно, много бавно им показа среден пръст.

Когато тримата пропаднаха през дупката, се случиха две неща, които Джак беше предвидил.

Първо, Варгас го пусна.

Пусна го с надеждата да се улови за нещо. Стените на дупката обаче бяха гладки и бразилецът просто полетя надолу, в бездната, за да намери смъртта си.

Второ, също за да се спаси, Хаос се бе вкопчил за ръба на дупката.

Джак бе предвидил и това, така че се вкопчи в дрехите на Хаос и двамата увиснаха заедно от ръба.

След което Джак просто се покатери по тялото на Хаос и се качи на сцената.

* * *

За миг Вахерон като че ли онемя.

После се съвзе.

— Така да бъде. Подгответе следващия двубой!

Двубой 2: Зайтан срещу Депон (срещу Хаос)

— Вторият ни двубой ще бъде между Зайтан Десакс, представител на Долния свят, и брат Рензин Депон, представител на царството на Небето — обяви Вахерон.

Все така официално Хадес също извиси глас:

— Нека двубоят започне. До смърт.

Вторият двубой беше много по-кратък от първия.

Тибетският монах воин беше умел боец, но след няколко разменени удари със също толкова умелия Зайтан се оказа окървавен.

Хаос дебнеше недалеч от двамата и пристъпваше напред само когато Депон се доближеше до него — и се отдръпваше, когато се приближеше Зайтан. Определено помагаше на сина на Хадес.

Зайтан нанесе поредица бързи удари, при които от устата на тибетеца пръскаше кръв. Той падна на колене зашеметен.

След това всичко приключи бързо.

Зайтан скочи зад него, уви ръце около главата му и с рязко движение му счупи врата.

Биометричният екран на Депон на терасата за зрителите запищя.

Тялото му на площадката престана да се движи и Зайтан го ритна.

Тълпата ликуваше.

Дион ръкопляскаше особено енергично.

Два минотавъра се спуснаха на площадката, хванаха трупа на Депон за краката и го повлякоха към килиите долу.

Хаос също излезе — бе свършил работата си.

Останал сам на облата платформа, Зайтан сложи ръце зад гърба си и се поклони на аристократичната публика.

Никой не видя какво прави с ръцете си отзад. С ловко движение на пръстите той прибра две керамични остри като бръснач пластини под гънките на кожата на пръстите си — остриетата, с които бе срязал лицето на Депон в ключовия момент на двубоя.

През цялото време се усмихваше на възторжената възхитена публика.

Двубой 3: Плашилото срещу Едуардс (срещу Хаос)

Шейн Скофийлд — Плашилото — се изкачи по извитата стълба покрай стената на заоблената площадка, на която щеше да се състои двубоят, и видя противника си.