— Ти… — прошепна, когато видя кой стои в другия край на площадката.
— Имах чувството, че може да се стигне до това — каза противникът му с коварна усмивка.
Беше Джефри Едуардс от Делта Форс. Също американец и също представител на царството на Морето. Той беше човекът, който няколко дни преди това, в Афганистан, бе подлъгал Плашилото и другите морски пехотинци да дойдат тук.
Едва ли би могло да са по-различни. Плашилото беше слаб, гладко избръснат. Едуардс, както повечето оператори от Делта, беше неугледно брадясал и със здрава физика.
Плашилото просто го гледаше гневно.
Едуардс беше наясно защо идва в Индия. Беше обучаван да участва в Игрите. Беше подготвен. Плашилото, на свой ред, както и Джак Уест младши, беше хвърлен в дълбокото и му бе казано да плува или да се удави.
— Предполагам, доста си ми ядосан, не е ли така? — изсумтя Едуардс.
Плашилото не отговори.
— Подлъгах те да дойдеш тук — продължи Едуардс. — Един морски пехотинец не би харесал такова нещо. Шибани морски пехотинци. Откачени натегачи. Налагало се е да убия няколко през годините, трябва да знаеш. Шибаняците видяха неща, които не трябваше да виждат. Сега трябва да убия теб.
Едуардс разкърши врат, за да освободи напрежението. Направи го небрежно, като човек, който се кани да поиграе баскетбол в задния си двор.
Плашилото огледа тялото на противника си. Бойни униформени панталони и тениска. Нищо опасно. Обувки с метални бомбета — сериозен риск.
След това видя ръцете на Едуардс — основната опасност беше там.
На двете си ръце имаше нападателен комплект на Делта — пясъчни на цвят ръкавици, известни с доста по-зловещо име — ръкавици „бокс“.
В пръстите бяха зашити специални конусовидни капси — от стомана — което осигуряваше на боеца значителна ударна мощ. Ефектът беше като от метален бокс — един добре премерен удар с тази ръкавица може да вкара носа на човек в черепа и да го убие моментално.
Чу се гласът на Вахерон:
— Третият ни двубой ще бъде между майор Джефри Едуардс, представител на царството на Морето и капитан Шейн Скофийлд, който също е представител на царството на Морето!
Хадес каза:
— Нека двубоят започне! До смърт.
Едуардс се спусна напред със серия бързи удари с подплатените ръкавици и изтласка Плашилото до ръба на площадката.
Плашилото отстъпи пред атаката, като парираше ударите на Едуардс и държеше Хаос под око.
Тогава Едуардс пусна страничен удар с дясната, Плашилото приклекна, извъртя се и се надигна отново…
… и видя как Хаос замахва към него с меча!
Дръпна се и мечът профуча на сантиметри над главата му.
Пак се обърна към Едуардс и — фрас! — лявата ръкавица се стовари върху скулата му.
Металните подплънки изпълниха предназначението си. Плашилото чу как костта на скулата му изхрущя. Счупена.
Очите му се насълзиха, причерня му.
„Трябва да следиш Хаос!“ — крещеше умът му.
Обърна се, за да провери какво прави убиецът с лъвската глава, и го видя да връхлита с насочен напред меч…
… и за ужас на Плашилото острието потъна дълбоко в лявото му рамо, прониза го, така че поне десет сантиметра от блестящата стомана се показаха от другата страна, откъм гърба на Плашилото!
Зрителите изохкаха.
Никой не можеше да оцелее след такъв удар.
Хаос отстъпи назад и жестоко остави меча забит в рамото му.
Едуардс се подготви за смъртния удар.
Плашилото залитна и изпъшка.
Видя забития в рамото си меч и усети как ръката му отдолу губи сила.
А Едуардс застана пред него и се нахвърли върху него с нови удари. Плашилото безпомощно вдигна здравата си ръка в безполезен опит да се опази.
Докато удряше, Едуардс не спираше да говори.
— По-добре съм подготвен от теб!
Фрас.
— Имам повече опит от теб!
Фрас.
— Знам повече от теб!
Фрас.
Последният удар отклони здравата ръка на Плашилото и изведнъж той се оказа напълно открит.
Едуардс сви юмрук и го вдигна, за да нанесе последния удар.
Плашилото вдигна здравата си ръка и каза, останал без дъх:
— Обаче аз имам по-голямо…
Едуардс спря юмрука си и се ухили.
— Какво? Имаш по-голямо какво?
— Имам по-голямо въображение от теб.
С тези думи Плашилото изведнъж падна на земята, подкоси с ритник краката на Едуардс и той също падна.
Тогава Плашилото направи най-невъзможното нещо — скочи на крака, стисна дръжката на меча и се стовари по гръб върху противника си… така че острието, което стърчеше от гърба му, прониза сърцето на Едуардс.