Плисна кръв. Хаос не знаеше как да реагира.
Публиката наблюдаваше стаила дъх. Настъпи пълна тишина…
… чуваше се само монотонното пищене от монитора на сърдечната дейност на Джефри Едуардс.
Никой не каза нищо, докато принц Джордж не се изкиска.
— Мамка му! Ето това беше наистина страхотно!
Плашилото стана и се олюля, целият облян в кръв.
Стисна меча и го изтегли от рамото си. В този момент, сякаш от само себе си, механизмът, който държеше златната сфера на постамента до него, се отвори.
Вахерон кимна и Плашилото взе светещата сфера от мястото ѝ.
Под неуверените аплодисменти на публиката се изкачи до терасата и подаде сферата на Хадес, който я пое и тържествено я постави във вдлъбнатината на десния подлакътник на трона си.
Седмо изпитание
Безсмъртна битка II
Оставаха само четирима бойци.
Зайтан, син на Хадес.
Майор Грег Бригам от британските специални части, който бе останал без противник за Шестото изпитание.
Плашилото, морският пехотинец с белезите на очите.
И Джак.
Само Вахерон знаеше как ще бъдат разпределени за Седмото изпитание, а зрителите шушукаха възбудено и очакваха с нетърпение следващия кръг от смъртни двубои да започне.
В очакване на събитията всички се преместиха от южната страна на терасата на Обсерваторията до източната страна, която гледаше към втората от трите площадки за двубоите.
Единствено Хадес остана на мястото си. Придвижи го тронът, който се задвижи на деветдесет градуса от невидим механизъм.
Както и на първата сцена, на тази също имаше постамент със следващата златна сфера, обла дупка в средата и стълби от двете страни. Тук обаче имаше и още нещо — повдигната платформа, на която стояха три големи каменни статуи.
Статуите бяха на крави, една до друга, издялани от едно-единствено парче светъл камък. Изглеждаха ужасно стари.
— Крави — каза Лили. — Кравите на Герион. Друг от подвизите на Херакъл. Херкулес се бие с великана Герион, за да открадне кравите му.
Йоланте обясни:
— Всъщност Герион е името на боец, с когото Херакъл се е бил на същата тази сцена преди три хиляди години, в сянката на същите тези статуи. Герион бил едър мъж, прославен борец.
Чу се гласът на Вахерон:
— Господа и дами! Добре дошли на Седмото изпитание! Само четирима храбри бойци остават на терена. Доведете двамата съперници в първия двубой от Седмото изпитание!
Отново четирима минотаври изведоха Джак от килията.
След жестоките страдания, понесени при първия двубой, в килията му бе дошъл наконтеният доктор Барнард на Йоланте, за да го „закърпи“. Барнард намали отока му с торба лед и спря кървенето от раните му със стария боксьорски трик — стипца и вазелин.
След като Джак се пооправи, го изведоха по друг коридор и го избутаха през врата, която затръшнаха зад гърба му. Тук също имаше извити стъпала нагоре, към друга площадка.
Джак се изкачи по стъпалата и надникна над ръба.
Нямаше представа как са минали другите двубои, кой срещу кого се е бил и кой е победил, така че се питаше срещу кого ли ще се изправи след малко.
Когато се качи горе, на площадката от срещуположната стълба се появи противникът му.
Джак видя кой е и замръзна.
„Не и това…“
Беше Плашилото.
Джак Уест младши и Шейн Скофийлд застанаха един срещу друг на древната платформа.
И двамата изглеждаха така, сякаш са минали през ада, което не беше далече от истината.
Въпреки усилията на доктор Барнард лицето на Джак беше окървавено и насинено. Джинсите и тениската му — и бронята, която все още носеше върху тях — бяха мръсни и изпокъсани.
Лявата ръка на Плашилото висеше отпусната край тялото, рамото му беше опасано със стегнати превръзки заради раната от меча на Хаос. Панталоните и фланелката му също бяха окървавени и разкъсани.
Джак погледна Плашилото в очите.
Астро и Майка имаха право, когато се кълняха в Плашилото. Той беше единственият боец от всички наоколо, на когото можеше да се довери и на когото се възхищаваше.
Плашилото бе спасил живота му, като го бе поискал за награда, когато Хадес бе заповядал да взривят главата му.
Сега стояха един срещу друг и трябваше да започнат схватка, от която само единият можеше да излезе жив. Бой до смърт.
Джак извърна поглед.
Не виждаше изход от ситуацията.
— Проклятие! — изруга.
— Капитан Уест — каза Плашилото неочаквано. Погледна настрани. Хаос излизаше от Обсерваторията и след миг щеше да е на площадката. — Само тук можем да говорим свободно, затова ме слушай внимателно. Искам да ме убиеш. Не разбирам достатъчно от тези древни неща, а ти разбираш. Това е твоя област. С това се занимаваш. Ако ще спасиш света, като ме убиеш, значи трябва да го направиш.
Джак бе онемял.
— Не…
Плашилото го погледна право в очите… после погледна надолу, за да привлече вниманието му към нещо, което държеше в лявата си ръка.
Джак го видя… и се намръщи.
Вдигна очи към Плашилото, който кимна и каза:
— Знаеш какво трябва да направиш.
— Да — отвърна Джак.
— Ще се видим от другата страна, капитане — добави Плашилото.