Джак Уест младши бе убил Шейн Скофийлд.
Лили гледаше замръзнала как Джак избута тялото на Плашилото от себе си и го остави да падне на площадката.
Забеляза измъченото му изражение. Да убие човек за него не беше лесно, да убие точно този морски пехотинец явно беше тежа травма.
Двама минотаври се качиха на сцената и повлякоха тялото на Плашилото за краката.
Джак стана и ги проследи с поглед.
„Боже! Какво направих?“ — мислеше си.
На метър и нещо от него Хаос се надигна уморено на едно коляно, после се изправи.
Джак погледна надолу през дупката в средата на площадката, за да види какво е станало с Мефистофел…
Това, което видя, го ужаси.
Дребният червен шут висеше на метър под ръба на гладката стена и се хилеше доволно.
Стискаше малкото пневматично устройство за катерене, което беше използвал и при Четвъртото изпитание, стенния лабиринт, и висеше на него на съвсем гладката стена.
Хаос спусна кистена в дупката и измъкна шута на площадката.
Мефистофел се изсмя презрително на Джак.
— Тик-так, тик-так, ще спра часовника ти пак.
Джак стоеше с наведена глава.
Всичко това беше прекалено.
Да убие Варгас беше едно, но да убие Плашилото беше нещо съвсем друго. Свестен човек, който искаше същото, което искаше и Джак. Доброто да победи.
Самото му присъствие до Джак в тези кошмарни преживявания му даваше сили, надежда. С него не се чувстваше съвсем сам на Игрите, сред всичките тези аристократични боклуци и вманиачени убийци.
Сега Плашилото го нямаше — беше го убил самият той — и се налагаше да преживее последните изпитания сам.
„Трябва да съм силен — каза си. — Това още не е свършило.“
Изтощен физически и психически, а и емоционално, на ръба на полудяването, Джак Уест излезе от сцената на боя с усилие, придружен от четиримата минотаври, и се върна в килията си.
Вторият двубой от Седмото изпитание се оказа не по-малко драматичен от първия.
В него щяха да участват Зайтан, вторият син на Хадес, срещу рижия майор от САС Грегъри Бригам, който убедително бе спечелил две от предишните изпитания.
— И така, бием се за шанса — заговори Зайтан спокойно на Бригам, когато двамата се изправиха един срещу друг — да победим в Големите игри и за възможността да убием Петия воин.
— С удоволствие ще направя и двете — изсумтя Бригам.
— Пожелавам ти да се представиш зле — отвърна Зайтан.
Схватката започна и двамата се впуснаха в светкавично състезание по бойни изкуства, обаче точно в момента, в който майорът от САС като че ли взе превес, Хаос се намеси и застана срещу него.
Притиснат от нападението на Хаос, Бригам отстъпи и опря гръб в постамента с кравите…
… откъдето се появи Мефистофел, както и при предишния двубой, и размаха кистена си.
Бригам чу свистенето твърде късно. Все пак успя да дръпне главата си настрани. Движението му спести смъртта, но не и ужасна контузия. Една от металните топки на оръжието удари рамото му и хрущенето на строшената ключица се чу чак на терасата за зрителите.
Зайтан видя предимството си и се възползва.
Скочи срещу Бригам и му нанесе пет жестоки удара с юмруци. Рукна кръв — повече кръв, отколкото подобни удари биха пуснали нормално, заради двете керамични остриета, скрити под кожата на пръстите му.
Бригам почти успя да се изправи, целият в кръв, но Зайтан го пресрещна с ритник, който го просна по гръб.
Ала Бригам не беше мъртъв.
Лежеше на площадката жалък и неподвижен — в устата му бълбукаше кървава пяна, дясното му рамо беше усукано под странен ъгъл, лявата му ръка беше изпъната настрани.
Хаос отстъпи назад. Мефистофел се покатери отново на постамента при статуите, но остави кистена си.
Аристократичните гости — щастливо усмихнати — наблюдаваха със страхопочитание как Зайтан заобиколи преспокойно Бригам, как взе кистена и опита тежестта му.
След това се обърна рязко и удари с двете топки лявата китка и дланта на Бригам.
Ръката стана на пихтия. Бригам изрева, кръвта в устата му забълбука. Когато Зайтан вдигна отново кистена, отдолу останаха само премазани пръсти и разкъсана плът.
— Няма да ти е лесно да победиш Петия воин, Бригам — прошепна Зайтан на майора, — ако си без ръце.
Фрас. Премаза и дясната длан на Бригам.
— Или без колене…
Фрас. Фрас.
Два бързи удара раздробиха коленете на Бригам. Той започна да вие и да се бори за въздух. Краката му се извиха под ужасни ъгли.