Зайтан се поклони на публиката и се усмихна жестоко, садистично.
Беше ликвидирал Грегъри Бригам. Майорът от британските САС лежеше зад него окървавен и безпомощен, човешка развалина.
Зайтан се наведе над окървавеното лице на Бригам така, че да го чува само той.
— Ти не си достоен, майоре — каза му. — И понеже не си достоен, сега ще получа всичко, което желаеше за себе си, когато дойде тук — Игрите, главата на Петия воин… и твоя живот.
И след тези думи Зайтан небрежно изрита тялото на Бригам през отвора в средата.
Бригам полетя надолу в тъмнината. След малко мониторът на сърдечната му дейност започна да пищи пронизително.
Аристократичните гости изригнаха в аплодисменти, а Зайтан, все така усмихнат, им се поклони пак.
Седмото изпитание бе приключило.
Отново механизмът, който придържаше сферата, се освободи и Зайтан я взе, за да я постави на мястото ѝ на трона на баща си.
Сега от започналите игрите бойци бяха останали само двама и те щяха да продължат към Осмото изпитание — Зайтан, синът на Хадес, и Джак Уест младши.
Осмо изпитание
Безсмъртна битка III
Вторият подвиг на Херакъл бил да убие хидрата — многоглава змия, която живеела в блато близо до езерото Лерна. Когато обаче Херакъл отсичал някоя от главите на това същество, на нейно място израствали по две нови. Накрая Херакъл убил звяра така — след като режел поредната глава, неговият братовчед Йолай обгарял раната, за да не може от нея да изникнат други глави.
Доктор Барнард дойде отново, за да се погрижи за раните на Джак.
Мушна тампон памук в носа му, за да спре кръвта, и каза:
— Трябва да изглеждаш възможно най-добре за двубоя със Зайтан.
— Той ли ще е противникът ми?
— Уф… — изпухтя Барнард. — Май не трябваше да го казвам. Е… все едно. Сега сте само двамата и скоро бездруго щеше да го научиш.
Затвори медицинската си чанта и каза:
— Искат да ти предам, че имаш право на час почивка преди следващото изпитание, ако искаш. Зайтан… искам да кажа, твоят противник… обяви, че е готов да се бие веднага.
— Ще се бием веднага — каза Джак. — И аз не искам да чакам.
— Добре. — Докторът кимна и стана. — Късмет, момче. Изненада мнозина, като стигна дотук, и залагам на теб.
Барнард се усмихна и излезе, а Джак отново остана сам в килията.
След няколко минути минотаврите от охраната дойдоха да го вземат.
Изведоха го на третата, последна бойна площадка.
Докато втората беше подобрен вариант на първата, третата се оказа подобрен вариант на втората.
И тук имаше постамент със златна сфера и заоблен отвор в средата, както и на предните две.
И тук имаше статуи на крави, както на втората. Джак ги държеше под око непрекъснато, за да се предпази от Мефистофел. Тези крави обаче имаха нещо допълнително — над тях имаше покрив, сякаш бяха в обор.
Тази площадка се различаваше по това, че имаше водно съоръжение близо до задния ръб — десетметрово копие на планината-дворец на Хадес, от чийто връх надолу се спускаше водопад, който минаваше през няколко каскади; водата се стичаше в канавка, прорязана в повърхността на площадката.
Канавката стигаше до облата дупка в средата, така че водата минаваше през нея и падаше триста метра надолу в кратера.
Джак видя опасността веднага. Ако паднеш… или те хвърлят… в канавката, водата ще те избута до дупката, към смъртта.
Погледът му се премести от кравите под покрива към течащата вода.
— Авгиевите обори — каза на глас. — Херакъл ги е изчистил, като е пуснал през тях близката река.
Зайтан вече го очакваше.
Гледаше го с убийствен поглед, стискаше и отпускаше юмруци.
Хаос стоеше малко встрани и чакаше търпеливо, стиснал меча си в готовност.
За изненада на Джак на сцената имаше още един воин на Хадес — Хидра, облечен със сива броня и стиснал смъртоносния камшик с остриета.
— Хайде стига бе… — измърмори Джак.
Още едно усложнение в условията за бой, още една опасност, която трябваше да избягва, докато Зайтан, основният му противник, опитва да го убие.
В нощта се разнесе гласът на Вахерон:
— Зайтан, син на Хадес, представител на Долния свят! Капитан Уест, от царството на Земята! След два дни и две нощи храбри усилия останахте само вие. Уви, само един от вас двамата ще стигне до последното изпитание и ще успее да запише името си в историята наред с Озирис, Гилгамеш и Херакъл. Другият ще умре в забрава, защото историята не се интересува от втория. Късмет и на двама ви.