Обърна се към Хадес.
Господарят на Долния свят впери поглед от трона си надолу към двамата бойци.
— Нека битката започне — каза тихо той. — До смърт.
Зайтан не помръдна.
Само гледаше Джак втренчено и на лицето му пропълзя дръзка усмивка. Джак се намръщи.
„Какво ли е намислил?“
След това видя ръцете на противника си и керамичните остриета, които стърчаха от пръстите му. По тях още имаше кръв.
Джак вдигна очи към лицето му.
— Мислех, че ще се бия с Бригам. Победи ли го?
— Да.
— С тези? — Джак кимна към остриетата.
— Тези остриета ще довършат и теб. Трябва да знаеш нещо, Пети воине. С брат ми Дион сме много близки. Планираме този ден от много отдавна. Баща ни Хадес е прекалено благороден за нашия вкус — наистина смята, че трябва да се управлява, без да се използват страх и привилегии!
— Е, ние не смятаме така. — Зайтан се засмя. — Ние обичаме страха. Веднага щом изпитанията приключат, нашият любим баща ще претърпи злощастен инцидент в покоите си. Ще умре и на трона ще се възкачи Дион, за да получи Мистериите във финалната церемония. Ще управляваме света като братя по оръжие. Ще споделяме всичко — власт, богатство… и невястата му. Да, чуй ме хубаво, Пети воине — след като умреш, с брат ми ще правим с твоята дъщеря каквото ни хрумне всяка нощ до края на дните ѝ.
Джак стисна зъби.
— Време е да се биеш, задник.
— Не ме чу — изръмжа Зайтан. — Не съм казал, че ще се бия с теб. Казах, че ще те довърша. Тези двамата ще се бият с теб.
Зайтан кимна на Хаос и Хидра и двамата пристъпиха към Джак.
Дори не се преструваха на честни. Сега се биеха за сина на господаря си.
Един срещу трима.
Джак огледа двамата защитени от броня бойци, които пристъпваха към него. Мислено си представи боя, който щеше да последва, атаките, защитните реакции, видя изхода.
Нямаше начин да победи.
Погледна Хаос, после Хидра. Освен различните шлемове двамата убийци носеха еднакви брони от кевлар, само с различен цвят — на Хаос беше черна, на Хидра — сива. Пристъпваха към Джак, стиснали оръжията си. Хидра държеше опасния камшик с метални остриета и дървена дръжка.
И тогава Джак видя нещо.
Бронята на Хидра не беше съвсем същата като на Хаос. Различаваше се на шията.
Бронята на Хаос покриваше врата отзад. Тази на Хидра — не. Между шлема и раменните плочки вратът му беше незащитен.
„Само боец с класическо образование може да победи в игрите.“ Джак помнеше думите на Хадес.
Вече знаеше, че те се отнасят за подвизите на Херакъл. Ако знаеш как Херакъл е извършил подвизите си… ако притежаваш това класическо познание… имаш шанс да победиш в изпитанията.
Изведнъж Джак си спомни как Херакъл е победил Хидрата, Лернейската хидра.
Представи си различна битка срещу тримата врагове пред себе си и си даде сметка, че ако направи каквото трябва — и ако го направи бързо — все пак може да победи.
Двамата убийци почти бяха стигнали до него.
Джак неочаквано се обърна към Зайтан.
— Наистина ли искаш да го направиш по този начин?
Зайтан сви рамене.
— Това е краят, Пети воине.
— Тук си прав — каза Джак.
И направи нещо странно — удари се по носа и извади тампона, който доктор Барнард беше натикал в ноздрата му. По ръката му рукна кръв.
Всичко след това стана светкавично. Джак скочи.
Скочи мълниеносно към… Хаос.
Хаос замахна с меча и точно в този момент Джак протегна ръка и опръска обилно с кръвта визьора на шлема му.
Недостатък на шлемовете е, че всякакви капки непрозрачна течност могат временно да заслепят този, който ги носи.
Докато Хаос опитваше да избърше кръвта, Джак измъкна меча от ръката му, блъсна Хаос назад и замахна с меча към Хидра в момента, в който Хидра замахна с камшика си към него.
Оръжията се разминаха във въздуха.
Мечът на Джак изсвистя хоризонтално, а камшикът — вертикално, покрай ушите му. След това и двете оръжия спряха да се движат. И бавно, много бавно, главата на Хидра се отдели от все още изправеното му тяло.
Зрителите изпъшкаха. Зайтан се облещи.
Джак бе отрязал главата на Хидра с един чист удар.
Както бе направил Херакъл.
След хиляди години преразказване митът бе превърнал Хидра от мъж с камшик с много остриета в края в звяр с много глави, но начинът, по който трябваше да умре, бе останал същият — отрязваш му главата.