Заради това бронята на Хидра беше различна от бронята на Хаос. Позволяваше такава смърт. Обаче би го забелязал само боец с класическо образование.
Обезглавеният труп на Хидра се свлече, но преди това Джак взе нещо от него.
След това събитията се развиха още по-бързо.
От Хидра взе камшика със смъртоносните остриета в края на лентите.
И изплющя с него… към изпадналия в паника Зайтан.
Зайтан вдигна лявата си ръка, за да се предпази, и металните остриета се забиха дълбоко в нея.
Синът на Хадес изрева от болка.
Но Джак не бе приключил. Спусна се наляво, където беше Хаос, който все още бършеше визьора на шлема си, и мушна дръжката на камшика под колана му.
А после го изрита в пропастта… при което тежестта му дръпна камшика…
… който беше все така болезнено забит в ръката на Зайтан и го завлече в дупката заедно с Хаос!
Двамата полетяха надолу — паднаха от триста метра.
Пискливият вой на Зайтан отекна в кратера, после, когато се чу глухото тупване, спря.
Джак остана на сцената сам, нестабилен, но победител.
Изгледа гневно Хадес и зрителите.
Аристократите го гледаха мълчаливо, с широко отворени очи, стъписани. Някои поглеждаха тревожно към Хадес, но царят на Долния свят просто наведе за момент глава, заради смъртта на втория си син.
Само един човек сред зрителите се усмихваше — Лили.
На терасата потресеният Вахерон взе златния колан, предназначен за победителя в тази фаза на Игрите.
Разбира се, не го връчи на Джак. Връчи го на Орландо, царя на Земята, покровителя на Джак.
Орландо взе колана и кимна удовлетворено.
Лили погледна Дион, който стоеше до нея. Младият принц гледаше ужасено дупката, в която бе паднал обичният му брат.
Дион се обърна към Лили. В очите му светеше нескрита злост.
Джак се мъчеше да си поеме дъх. Гърдите му се издигаха и спадаха мъчително.
Беше успял. Той беше последният останал боец.
Когато най-после дишането му се успокои, на сцената пред него застана Вахерон. Стъписаният церемониалмайстор на Игрите кимна към сферата върху постамента. Джак я взе и му я даде и Вахерон я занесе на Хадес.
Веднага щом сферата беше поставена на мястото ѝ до другите, в настъпилата злокобна тишина Джак чу нещо.
Стъпки.
Тежки, целеустремени стъпки.
Откъм моста, който свързваше бойната площадка с Обсерваторията.
Появи се нов боец и сърцето на Джак се сви.
„Разбира се — помисли си. — Последният подвиг…“
Боецът се качи на сцената. Стискаше две оръжия, беше защитен от непробиваема броня и носеше страховита маска.
Беше личният телохранител на Хадес, най-едрият от всички, воинът с шлем като кучешка глава. Този, за когото всички говореха, че бил най-добрият от воините на Хадес.
Цербер.
Последно изпитание
Песът от Ада
Последният подвиг на Херакъл бил най-трудният. Трябвало да се спусне в Долния свят и да хване Цербер, огромното триглаво куче на Хадес. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от другите подвизи, свързани с ужасни зверове, тази задача била да се хване Цербер, а не да бъде убит. Херакъл трябвало да изнесе гигантското куче от Ада живо. Решението му било колкото хитро, толкова и изненадващо.
Джак не можеше да повярва.
Беше уморен, окървавен, ранен… а сега трябваше да се бие с професионален боец, който не бе изразходвал и капка енергия през последните два дни.
Погледна гигантската фигура на Цербер и забеляза нещо монтирано в гръдната област на бронята му — последната златна сфера.
Вахерон се усмихна.
— Последното изпитание от Големите игри е най-славното! Последният останал боец трябва да победи най-верния и уважаван пазач на Хадес, кучето от Ада, Цербер. Той трябва да го заведе — заедно със сферата — от бойната сцена пред Хадес, лично.
Джак не виждаше как би могъл да го направи.
По бронята на Цербер не се виждаха слаби места.
А човекът под тази броня беше огромен, поне един и деветдесет и пет, с крака като стволове на дървета и мускулести ръце.
И оръжията на големия воин отговаряха на ръста му — стискаше боздуган в едната си ръка и извит меч в другата.
Най-лошо от всичко беше, че беше отпочинал. Джак бе преминал през тежки изпитания в продължение на цели два дни, а този тип като че ли току-що ставаше от сън.