„Добре — каза си Джак. — Ще си спомниш ли как Херакъл се е измъкнал от това?“
На терасата за зрителите Лили мислеше същото — как Херакъл бе успял да се справи с Цербер?
И си спомни.
— Херакъл не е трябвало да убие Цербер — каза тя на глас. — Трябвало е да го изведе от Ада. Хайде, татко! Мисли!
Същото хрумна и на Джак, в същия момент.
— Подвигът е бил да изведе Цербер от Ада — каза той тихо. — Не да го убие. А как го е направил Херакъл? Не… няма да стане… О, по дяволите, Джак, какво има да губиш? Струва си да опиташ.
Цербер продължи да приближава към него, но Джак изведнъж се обърна с гръб към противника си и вдигна поглед към терасата със зрителите.
— Хадес! — извика. — Искам позволението ти! Позволяваш ли да доведа кучето ти при теб?
По-младите сред гостите се спогледаха, някои се изкискаха. Какво беше това?
Само Лили се усмихваше доволно.
Йоланте, до нея, прошепна:
— О, Джак, отлично! Браво!
И тогава Лили забеляза, че по-възрастните зрители правят нещо.
Кимаха.
Хадес не откъсваше очи от Джак.
— Ти — каза след малко с дълбокия си баритон — си достоен победител в Големите игри. Както Херакъл преди теб, ти също осъзна, че последното изпитание не е за физическа сила, а за смиреност — смиреността на героя, който търси разрешение дори и след толкова много спечелени победи благодарение на сила и умения. Смиреността на човек, който с право може да смята, че не дължи нищо на никого.
Хадес вдигна ръка.
— Ти наистина си благородник, Пети воине. И след като поиска позволението ми така смирено, да, можеш да доведеш кучето ми при мен и то няма да се съпротивлява.
Цербер пусна оръжията си и отиде при Джак — на практика се предаде.
Отвориха вратите и разчистиха пътя на Джак да излезе от сцената, да мине по моста и коридорите, по стълбите, за да стигне до терасата със зрителите, където застана пред Хадес. Огромният Цербер застана до него.
Джак извади последната златна сфера от бронята му и я подаде на Хадес. Хадес я взе и я постави на последното свободно място на трона си.
— Братя, царствени родственици — каза той. — Един боец доказа, че сме достойни! Последните четири сфери вече могат да бъдат поставени в Големия храм на върха на моята планина. Да се качим там и да изпълним последната церемония.
Обърна се към Джак и добави:
— Поздравления, капитан Уест. Току-що спечели Големите игри на Хидра.
Тайна история V
Втората церемония
След извършването на дванайсетте си подвига Херакъл бил посветен в Елевзинските мистерии, така че се възкачил на Олимп и станал бог.
След това събитията се развиха бързо.
Зрителите напуснаха Обсерваторията и се качиха на групи с асансьора към върха на планината.
По пътя нагоре Джак стоеше до Лили, Йоланте и своя много горд покровител Орландо.
Аристократичните гости непрекъснато поздравяваха Орландо и го тупаха по гърба. Стискаха ръката му и го поздравяваха с победата в игрите.
„Чудесно шоу, Орландо!“
„Великолепно изпълнение, Ваше Величество!“
Като че ли Орландо лично бе оцелял след водната арена, вертикалния лабиринт, дивото състезание с коли и няколко двубоя лице в лице. Някой подхвърли:
— Гениален ход, Орландо! Да вземеш Петия воин за представител! В началото изглеждаше странно, признавам, обаче виж какво се оказа! Страхотен избор. Ти си умен, много умен.
Джак виждаше, че Йоланте се нервира заради похвалите, които би трябвало да са за нея, а не за брат ѝ. В края на краищата тя беше предложила да отвлекат Джак, за да се бие от името на тяхното царство.
Джак погледна крадешком часовника си. Бяха минали четиридесет и пет минути. Все още имаше шанс.
Асансьорът стигна до чудната конструкция на две нива на върха на планината.
Вече се бе стъмнило съвсем.
Небето беше ясно и обсипано със звезди. Съвършено плоската равнина на индийската пустиня се простираше една и съща във всички посоки, осветена от небесното сияние. На запад, в далечината, сияеха водите на Арабско море.
Камуфлажната мрежа над царството на Хадес приличаше на огромна палатка.
Само двата храма се издигаха над нея.
Когато Джак излезе от асансьора с Орландо, наследникът на Хадес, Дион, се спусна към тях.
Стисна ръката на Орландо и я раздруса енергично.