Пред колоната от минотаври се движеше нещо.
Камион.
Черен камион, тайфун.
А след това ниско над храма на върха прелетя хеликоптер – освен чаткането на роторите се чуваше и стрелбата на бордовата картечница, която дупчеше склоновете на планината.
Куршумите разкъсаха кабелите, които държаха камуфлажната мрежа, тя пропадна надолу, раздута като парашут, и откри фантастичния кратер около планината.
Хеликоптерът се оказа бойна машина „Алигатор“ като онази, която Джак бе унищожил по-рано през деня, а когато наближи върха, Джак успя да види в нея трима души.
Управляваше Скай Монстър.
На мястото на мерача до него на една седалка се бяха сместили двама души, които Джак най-малко очакваше да види тук.
Стреч и Мечо Пух.
Сърцето му подскочи.
Разбира се, той нямаше представа какво се е случило на брега.
Когато настигна камиона, с който бягаха Алби и останалите, вторият алигатор увисна над тях и ги принуди да спрат.
По високоговорител дойде команда всички да слязат с вдигнати ръце.
Понеже нямаха избор, Алби, Майка, Скай Монстър, Е-147 и Томахавката се подчиниха и слязоха от камиона.
Тежковъоръженият хеликоптер тъкмо щеше да открие огън по тях, когато – без предупреждение го улучи реактивна граната…
… изстреляна от един от тримата, които приближаваха от север в открит джип Стреч, Мечо Пух и Мей Мериуедър.
Бяха пристигнали с хидроплан край огромния пясъчен бряг в Северозападна Индия само преди час. Снабдиха се с джип в близкия град и тръгнаха по брега от север, с надеждата да открият входа на подземния свят.
Вместо това попаднаха на хеликоптер, който се канеше да разстреля приятелите им.
Разтресен от удара на гранатата, хеликоптерът се приземи тежко на пясъка, а пилотът и стрелецът бързо бяха изведени и завързани.
— Радваме се да ви видим каза Скай Монстър, докато стискаше ръцете на Стреч и Мечо Пух.
Представи морските пехотинци на приятелите си, обясни набързо кой и какво е Е-147, а кучетата се зарадваха, че виждат познати хора. Алби разказа на Пух, Стреч и Мей какво се е случило през изминалите два дни. Каза им и как Джак се е жертвал, за да ги измъкне, и как Лили и американецът с прякор Плашилото все още са в Долния свят. Дали те… и Джак… са все още живи, никой не знаеше.
Мечо Пух огледа брега с присвити очи.
— Значи още са пленници, така ли? Има ли начин да ги измъкнем?
— Не и с шепа хора – отговори Майка. – За да превземем планината на Хадес ни е нужна цяла армия.
— Точно така – каза Алби и пристъпи напред. – И мисля, че знам откъде можем да я вземем.
След това се задействаха.
Скай Монстър успя да вдигне хеликоптера във въздуха със Стреч и Мечо Пух – най-свежите войници в групата – на борда.
Майка седна зад кормилото на тайфуна – Алби, Мей, Астро и Томахавката също се качиха – и подкара бързо назад по пясъчната ивица към входа за снабдяване, през който се бяха измъкнали.
Целта им бе градът на минотаврите и царят на минотаврите.
Когато пристигнаха в града, получовеците веднага ги наобиколиха.
Алби разказа на царя какво е чул от Дион в тъмницата – за намерението му със Зайтан да убият Хадес веднага след игрите и да лишат минотаврите от свободата, обещана им от Хадес.
Царят на минотаврите се ядоса и събра армия, която се спусна след камиона към планината на Хадес.
На върха настана суматоха.
Благородниците се разпищяха и хукнаха да търсят прикритие.
Гигантската каменна антена не преставаше да жужи. Жужеше все по-силно и звукът сякаш набираше енергия.
Хадес се обърна. Дори не трепна от стрелбата и боботенето на хеликоптера. Просто опитваше да разбере какво става.
До него Орландо гледаше ту хеликоптера, ту нишата в подножието на обелиска. Нишата, осветена от златните сфери и готова да предаде Мистериите на царя, който застане в нея, беше неговата съдба.
Без да обръща внимание на суматохата, той се спусна към символа анкх…
… и в този момент някой го блъсна и го събори на земята.
— Не! – изрева Орландо, когато с Джак паднаха на каменния под.
Започна да дере Джак с нокти.
— Глупак! – крещеше Орландо. – Трябва да съм в нишата, когато антената изпрати сигнала!
Джак го удари, счупи му носа и му разкървави устата.
— Не мисля, че точно ти трябва да управляваш света, задник!
— Всички ще умрат!
— По-добре да умрат като свободни хора, вместо да живеят като роби.
— Защо мислиш, че ти, обикновен човек, можеш да говориш от името на целия свят?
Орландо изплю кръвта от устата си и извади от вътрешния си джоб пистолет „Глок“.