В целия дворец цареше суматоха.
Гъмжилото от минотаври напредваше нагоре. Бяха стигнали до нивото с бойниците, което обикаляше цялото възвишение, и влизаха в стаите за гости там.
Ордата напредваше нагоре по каменните стълби и с асансьорите. Стигнаха до Обсерваторията и още нагоре, по каменната стълба, която водеше към втория по височина замък на Хадес – този, до който бяха хангарите и площадката за хеликоптери.
Докато минотаврите напредваха, знатните гости бягаха надолу, към замъка с хеликоптерите.
Първата група излезе от асансьора при личния дворец на Хадес. Кабината се върна нагоре, за да свали още хора, а първата група се втурна надолу по стръмното стълбище към хеликоптерната площадка.
Предвождаха я трима от четиримата царе – зашеметеният Орландо, Гарет Колдуел, американският цар на Морето, и Кензо Депон, царят на Небето.
Царят на Морето натисна един бутон на стената и механизъм под пода започна да тегли един от хеликоптерите навън, към площадката за излитане…
… и в този момент дойдоха минотаврите. Ревяха гневно.
В интерес на истината, минотаврите търсеха подлите синове на Хадес Дион и Зайтан, но в паниката си – класическата паника на заможния пред лицето на гневните маси – личната охрана на тримата царе направи нещо много глупаво.
Откри огън по минотаврите. Първата редица падна, покосена от куршуми.
Това само вбеси другите минотаври и те връхлетяха аристократите и ги разкъсаха на парчета.
Орландо успя да се скрие зад един от хеликоптерите и да избегне гневната тълпа, но царете на Морето и Небето, плюс свитите им от охранители и царедворци, загинаха.
След като избиха повечето аристократи, минотаврите се втурнаха нагоре по стълбите, гневни и решени да убият принцовете, пожелали смъртта на техния древен господар.
Асансьорът се върна на върха и втора група изплашени гости се наблъска вътре.
Вратата се затвори и кабината започна да се спуска.
На върха Джак понита Хадес:
— Има ли друг начин да се слезе?
— От другата страна има стари каменни стълби отговори Хадес. Правени са преди времето на асансьорите. Стръмни са, но стигат чак до подножието на планината.
— Покажи ни ги – каза Джак.
Хадес ги отведе до задната част на върха. Оттам наистина се спускаха стъпала.
„Стари“ беше слабо казано. Също и „стръмни“.
Изсечените в скалата стъпала се спускаха под страховит ъгъл и бяха изтъркани от безброй крака. Черният камък, в който бяха изсечени, беше лъснат до блясък след хиляди години стъпване по него.
Джак тръгна първи – почти се хлъзгаше надолу по стръмните стъпала.
Веднага щом тръгна, асансьорът от другата страна на върха проскърца силно.
И започна да се тресе.
Минотаврите бяха стигнали основата му и от изстрелите и суматохата долу можеше да се съди, че тълпата е почнала да кърти конструкцията на асансьора от скобите, които я фиксираха за скалата, докато кабината, пълна с аристократи, все още се спускаше надолу!
С болезнен металически стон конструкцията се откачи и като отсечено дърво падна настрани от склона заедно с кабината!
От кабината се разнесоха писъци и викове, докато конструкцията пропадаше в кратера на стотици метри по-долу.
Джак и групата му продължиха да слизат по опасното стълбище.
Минаха покрай личния замък на Хадес.
— Не спирайте! – извика Джак.
Когато минаха покрай замъка, в който бяха хеликоптерните хангари, Йоланте извика:
— Къде отиваме?
— В Обсерваторията – отвърна Джак.
Стигнаха до килиите под площадките. Минотаврите бяха напуснали постовете си.
Джак отиде до килията, която търсеше, и отвори рязко вратата.
Надяваше се тялото да не е било изнесено, колкото и малки да бяха шансовете…
Не беше.
Той си погледна часовника. Петдесет и пет минути. Може би прекалено дълго.
— Боже! – изпъшка. – Дано не съм закъснял!
— За какво? – попита Лили, която също влезе в килията и видя трупа на пода.
Беше на Шейн Скофийлд, Плашилото.
Джак коленичи до тялото и бързо извади дефибрилатора от чантата на доктор Барнард.
Докторът каза нещо, което всички всъщност знаеха – че този човек е мъртъв.
— Мъртъв е, капитане. Сърцето му престана да бие преди час. Няма начин да го върнеш към живот.
Джак не го слушаше.
Мислеше само за едно.
Онова, което Плашилото му бе показал малко преди да започне двубоят им – онова нещо в ръката му.