Спринцовката с надпис: HYPOX-G4-62.
Плашилото бе показал на Джак, че е взел препарат за свръх насищане на кръвта с кислород. Този препарат осигуряваше на войниците допълнителна издръжливост в тежки условия и поддържаше високи нива на кислорода в кръвта дори и след като сърцето престане да бие, така че теоретично човек би могъл да бъде съживен по-късно.
Плашилото бе дал възможност на Джак до го удуши с надеждата след това да успее да го върне към живота. „Ще се видим от другата страна, капитане“ така бе казал.
Джак захрани дефибрилаторните плочи.
Бам.
Тялото на Плашилото подскочи. Джак го изпържи пак. Тялото отново подскочи.
Бам!
Изведнъж Плашилото се надигна… закашля се… и… пое шумно въздух, при което пак се разкашля.
— Плашило! – Джак го шляпна по лицето. – Чуваш ли ме?
Още кашляне.
— Чувам те.
Плашилото вдигна очи и бавно фокусира Джак.
Джак се усмихна.
— Колко време бях умрял? – попита Плашилото.
— Петдесет и шест минути – отговори Джак.
— Радвам се, че не се забави още. След още няколко минути щях да стана зеленчук. Благодаря, че дойде.
— Това е най-малкото, което можех да направя – каза Джак. – Как така беше сигурен, че ще се получи?
— Някога се бих с ренегат от военновъздушните сили, генерал Сизър Ръсел, на място, наречено Обект 7. Той използва Хипокс, за да остане жив известно време след като го екзекутираха за предателство. Реших, че си струва да опитам…
Джак го изправи на крака и Плашилото видя странната група хора, събрали се в килията: Лили, Йоланте, доктор Барнард и… Хадес.
— Пази се! – извика Плашилото, бутна Джак настрана, измъкна пистолета от колана му и стреля над рамото му.
Джак чу изсвистяването на куршума покрай ухото си и се обърна, ужасен от мисълта, че Плашилото е застрелял Хадес…
… обаче видя, че на прага, зад Хадес, стои друг човек, който държеше пистолет.
Вахерон.
На гърдите на церемониалмайстора на Игрите цъфна алено петно. Вахерон напрягаше сили, за да натисне спусъка на пистолета си. Бам-бам-бам! Плашилото изстреля още три куршума в него и Вахерон се свлече.
— Никога не съм харесвал този задник – отбеляза Плашилото и върна пистолета на Джак. – Какво пропуснах?
— Спечелих Игрите и спасих света… поне засега – каза Джак. – Хората ми дойдоха с хеликоптер точно навреме, но сега минотаврите са плъзнали по планината и опустошават всичко наред.
— Това ли е всичко? – Плашилото кимна към Хадес. – Ами той? Какво прави тук?
— Сега е с мен – отговори Джак. – Хайде, да се махаме! Лайното удари вентилатора и докато пръска навсякъде, трябва да се чупим оттук.
Преметна ръката на Плашилото през рамото си и излязоха заедно от килията.
В този момент вече цялата армия минотаври се катереше по планината по всички възможни начини – с асансьори, по вътрешните стълбища, по стълбите, по които се спускаха Джак и групата му.
След няколко минути бързане надолу Джак и приятелите му стигнаха до разклонение – на мястото имаше развалини от старо караулно.
Там се срещаха три пътя – стълбите нагоре, по които слизаше групата на Джак, стръмните стълби, по които Джак бе слязъл преди, и хоризонтална пътека към крепостта с хеликоптерната площадка.
Старинното караулно беше построено стратегически на стърчаща скала на южния склон на планината. Скалата беше издадена напред, над пропастта, така че караулът можеше да вижда във всички посоки – изток, запад, нагоре, надолу.
И беше наистина старо.
В средата на руините имаше статуя – три коня, изправени на задните си крака над трима паднали мъже.
Равна пътека водеше на запад, към крепостта с хеликоптерната площадка.
— Насам! Още малко! – извика Джак и в този момент от тъмно складово помещение, вкопано в скалата, се появи човек с пистолет, насочен към главата му.
Дион.
Беше бесен.
Ти! – изкрещя Дион на Джак. Развали всичко! Игрите! Церемонията! Мистериите! Това царство трябваше да е мое! Светът трябваше да е мой! Осъди всички ни на смърт!
Хадес пристъпи напред.
— Дионисий! Какви ги говориш? Защо правиш това?
Лицето на Дион се сгърчи от гняв и омраза.
— Ти стана слаб, татко! Владетелят на Долния свят трябва да буди страх! Дори мисълта за него трябва да кара всички да треперят! След като те убия, смятах да стане точно това.