Мечо Пух се засмя.
— Няма защо.
— И ти би направил същото за нас – каза Стреч. – И… веднъж вече го направи.
— Може би – каза Джак и си спомни нещо. – Боже! Хор! Беше в Пайн Гап…
Няма проблем – каза Меч Пух. – При ветеринаря е. Беше малко умърлушен, заради стрелбата по него. Преди да тръгнем за Карачи го оставихме при ветеринар в Брум. Казахме, че е било ловен инцидент. Можем да го приберем на връщане.
— Тогава да тръгваме – каза Джак и се изкачи по стъпалата към самолета.
— Знаеш ли – изпъшка Мей, която го последва. – Винаги казвам, че искам да ви виждам по-често с Лили, и че трябва да ми се обаждате. Не мога да повярвам, че трябваше да се случи нещо такова, за да се видим.
— Не говори прибързано, мамо. Предвид знанията ти, мисля, че през следващите месеци и години ще се виждаме много често – отвърна Джак.
НЕБЕТО НАД ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН ЧЕТИРИ ЧАСА ПО-КЪСНО
„Небесният воин“ се издигна над Индийския океан и се понесе в нощното небе.
Джак заспа в частното си отделение в задната част на кабината. С бърза операция с местна упойка Стреч бе извадил древния жълт скъпоценен камък и модерния заряд, имплантирани в тила му.
След като взе жълтия камък в ръце, Джак се вгледа в него. Беше шлифован и излъчваше странна сила. Щеше да го изследва допълнително. След това Стреч заши раната му и Джак, уморен до смърт, потъна в дълбок сън.
Мей, Лили, Алби, Е-147 и кучетата бяха в кабината, налягали, където могат, и също спяха. Мечо Пух, Стреч, Хадес и Йоланте дремеха на седалките.
Само Скай Монстър не спеше – трябваше да пилотира любимия си самолет.
Джак сънува сън.
За Долния свят и неговите смъртни изпитания. За войните със странни шлемове – Хаос, Страх, Хидра, Цербер. За мъжете, които се бяха удавили или бяха умрели по друг начин, за двубоите и побеснялата армия минотаври.
И по странните механизми на сънищата в съня му се появи Мефистофел и Джак започна да се пита насън къде се бе дянал Мефистофел в целия хаос?
Умът му започна да възстановява събитията – къде последно бе видял шута убиец? Не беше ли на втората сцена в двубоите? Не беше сигурен.
Мисълта за Мефистофел докара лицето на шута точно пред очите му. Видя как дребният демон се хили и показва подострените си зъби, как държи нож и казва с тънък глас:
— Няма да ме забравиш, нали? Казах ти, че аз няма да те забравя.
Джак отвори очи.
Мефистофел се бе навел над него, бе приближил злото си червено лице до неговото и държеше нож почти до носа му!
Не беше сънувал гласа и думите. Мефистофел ги бе казал наяве.
Умът на Джак запрепуска.
Мефистофел вероятно се бе измъкнал от кратера с първия хеликоптер и се бе скрил в „Небесният воин“, преди те да стигнат до самолета.
Мефистофел замахна с ножа, но Джак сграбчи ръката му и запрати джуджето настрани.
Грабна пистолета, който държеше до леглото си, вкара патрон в цевта…
… но Мефистофел скочи към него и със съскане бутна ръката му с пистолета настрани, към илюминатора зад него.
Джак напрегна сили, а Мефистофел го възседна. С дясното си коляно притисна ръката с пистолета към илюминатора и отново вдигна острия нож.
Джак беше в лоша ситуация.
След всички изпитания и битки този дребен плъх, това копеле, щеше да му пререже гърлото.
— Бай-бай! – изписука Мефистофел и вдигна ножа, за да нанесе фаталния удар.
Точно така каза Джак…
… и натисна спусъка на притиснатия към леглото пистолет.
Изтрещя изстрел, оглушителен в тясното пространство, и куршумът проби стъклото на илюминатора.
Резултатът беше мигновен.
Налягането в кабината спадна и вихрушката свистящ навън въздух отнесе илюминатора изцяло. Всичко, което не беше закрепено, излетя през отвора – книжа, одеяла, дрехи.
При този внезапен ураган Джак премести тежестта си, преметна Мефистофел над себе си и провря главата му през илюминатора!
Злото дребно човече изпищя, когато тялото му за момент запуши отвора, после… фшшшт, стихията го засмука и го изхвърли навън изцяло, при което стърчащите парчета стъкло срязаха тялото му ужасно.
Повече никой не го видя.
Задъхан, Джак излезе от помещението и влезе в голямата кабина при Лили, Алби, Мей, Йоланте и Хадес, които бяха скочили на крака, събудени от изстрела и писъка на сигнала за дехерметизация.
По интеркома се чу гласът на Скай Монстър:
— Джак! Какво става? Загубихме налягане в стаята ти.
Джак натисна един бутон.
— Затворена е, Монстър. Възстанови налягането в останалата част от самолета.
— Какво стана?
— Имахме неканен гост – отговори Джак. – Шутът. Няма да идва повече.