Выбрать главу

С Големите игри исках да представя най-безумните, най-страхотните изпитания, които човек може да си представи, и да пусна моя герой, Джак, в тях абсолютно неподготвен. За мен беше много важно Джак да влезе в игрите неподготвен, без никаква представа какво се случва.

Заради това книгата започва толкова бързо, когато Джак се буди в тъмнина, с избръсната глава, след като са го отвлекли… и тогава го напада минотавър с нож. Той е назад от действието. (Също така ми хареса да го облека в тениска с Хоумър Симпсън и да го оставя бос.) Това става важно, когато нещата се обръщат и Джак започва да оцелява напук на всичко – хората, които са го отвлекли, са проявили неуважение към него, така че когато той отива на обяда на Хадес по тениска и бос, това е един вид отговор на тяхното неуважение.

Ако „Четирите легендарни царства“ прилича на някоя от предишните ми книги, то това вероятно е „Битката“. Обаче „Битката“ – написана, когато бях на деветнайсет и имах много по-малък жизнен опит няма широчината на контекста или културната релевантност на „Четирите легендарни царства“. „Битката“ беше добра старомодна битка до смърт. Тя е суха, зловеща машина, която вълнува за кратко. Така и трябва­ше да бъде. “Четирите легендарни царства“, от друга страна, са за владетелите и техните поданици.

И това ме отвежда към една от големите теми на книгата: трябва ли малка група привилегировани хора да се поставят над всички останали? В нашия днешен свят, в който една много малка група от населението притежава такова голямо богатство, дали не създава­ме свят на елита и свят на всички останали? На има­щите и нямащите? Ако имащите имат твърде много, нямащите няма ли в крайна сметка да се разбунтуват? (Това, че Антони – Тони – Десакс е супербогат корабен и минен магнат, чието богатство е от поколения, е съв­сем умишлено. На света днес има групи много богати индивиди – от по-дискретните Ротшилд до публично известните милиардери като Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Марк Зукърбърг. Исках да намекна, че тези, които държат истинската власт, може да са хора, за които не чуваме нищо, които са много потайни по отношение на богатството и влиянието си.)

Ами връзката между Игрите и подвизите на Херакъл? Откъде ти хрумна това?

Винаги съм обичал древните митове и приказки, от Херакъл и Ахил до легендите за Атлантида и огнедишащите дракони (вижте „Великата китайска зоо­логическа градина“). И ми допада идеята, че митоло­гичните герои като Херакъл, Хадес или Зевс някога са били реални хора, разказите, за които с времето са били изкривени. Гръцкият философ Евхемер, който се споменава в книгата, е реален човек. Винаги съм обичал да чета за дванайсетте подвига на Херакъл, особено за победата му над Немейския лъв, кой­то има непробиваема кожа. (Херакъл го побеждава, одира го със собствените му нокти и използва кожата на лъва като своя непробиваема броня.) Исках да ин­терпретирам дванайсетте подвига по модерен и ин­тересен начин. Представих си подвизите като нещо различно – че Херакъл всъщност е човек, преодолял редица изпитания – изпитанията от Големите игри. Наред с това той става световноизвестен, защото е единственият, спечелил всички предизвикателства. Особено ми хареса да пресъздам Евристей, страхли­вия цар, изправил Херакъл пред такива трудни зада­чи. Евристей става владетел на Долния свят от онова време. Това обяснява защо един страхлив цар може да нарежда на велик воин като Херакъл.

Кажи ни за минотаврите.

Точно както ми харесва да чета за Херакъл, винаги ме е пленявала и легендата за Минотавъра. Човекът с глава на бик, който се спотайва в лабиринт на остров Крит, винаги ме е интригувал.

Както и с Херакъл, реших и тук да дам реално обяс­нение за тази легенда. Идеята ми беше, първо, че минотавърът е бил някой с шлем, оформен като глава на бик. Това не е нещо ново и нечувано. Вторият елемент обаче щеше да е съвсем различен – моите минотаври ще са неандерталци с маски. Харесва ми идеята, че неандерталци – хуманоиден вид, предшествал хомо сапиенс – се разхождат сред нас днес. Това е съвсем възможно. Освен това ми допада идеята, че неандерталците не са просто някакви глупави зверове. Те мо­гат да са умни, както всеки съвременен човек, ако им бъде позволено да са такива. И адски ми харесва идея­та, че малка група от тях може да живее в отдалечено кътче на Индия и никога да не с виждала днешния чо­вешки свят. Такава група би била от чисти неандерталци. А и ми беше нужна армия, която може да се спусне да опустошава!