Дион, както се оказа, беше издънка на много стара и богата френска фамилия. Джак се запозна с него, когато веднъж се отби в Станфорд. Беше симпатичен, спретнат, с квадратна челюст, вълниста черна коса и непринудената увереност на човек, който в детството си не е бил лишаван от нищо.
Лили го бе представила притеснено:
— Дион, това е баща ми, Джак Уест.
— Радвам се да се запознаем, Джак – каза Дион фамилиарно, когато си стиснаха ръцете. – Чувал съм страшно много за теб.
„Джак?“ – помисли си Джак.
Видя, че Лили му хвърля обезпокоен поглед. – Тя също бе забелязала. Джак се зачуди не трябваше ли да каже нещо от рода на: „Приятно ми е да се запознаем, сър. За мен е удоволствие да излизам с дъщеря ви“?
Пусна го покрай ушите си. Днешните хлапета!
В крайна сметка – въпреки кучета и приятели животът беше доста добър.
И тогава един ден Ерик Ейбрахамсън го покани в Пайн Гап.
— Джак. Ерик Ейбрахамсън съм – прозвуча познатият глас по телефона. – Открихме нещо, което не можем да обясним, и ми хрумна, че може би ще ни помогнеш.
— Къде?
— В Пайн Гап.
— Кога?
— Веднага ще е добре.
— Какво е?
— Във връзка със знака.
Джак наостри уши.
— Тръгвам веднага.
Тъй като беше по време на университетската ваканция, Лили и Алби също бяха във фермата и пожелаха да дойдат. Джак се свърза с Мечо Пух и Стреч – верните му помощници през последните няколко мисии. Трябваше да го чакат в Пайн Гап.
Зоуи обаче нямаше да дойде. Два дни преди това техните добри приятели Лаклан и Джулиъс Адамсън – луничавите приличащи на зубрачи близнаци, които също бяха участвали в предишните им мисии – я бяха повикали край Марианската падина, недалеч от Филипините.
Адамсън работеха с техен колега, американец, известния геофизик професор Дейвид Блек, специалист по дълбоководна флора и фауна и хидротермалните комини на океанското дъно. При работата си с Блек в Марианската падина, най-дълбокото място на планетата, бяха открили нещо.
Изпратиха на Зоуи кодирано съобщение: „Тук има нещо, което не би трябвало да е тук: каменна подобна на портал конструкция е надпис на Словото на „Тот“.
Тъй като отдавна копнееше за приключения, Зоуи замина, а Джак остана във фермата с децата, без да очаква да му се обадят толкова скоро след това.
И така, след като Зоуи замина, Джак отлетя с Лили и Алби до Пайн Гап с „Небесният воин“ черния наподобяващ конкорд самолет руско производство, пилотиран от Скай Монстър.
След кратък полет кацнаха в отдалечената база край Алис Спрингс в безплодното сърце на Австралия.
Джак слезе от „Небесният воин“ на пистата, която обслужваше базата, облечен прекалено небрежно.
Черната асфалтова писта трептеше от горещината в пустинята.
Лили, Алби и кучетата изскочиха от самолета след него. Скай Монстър, както обикновено, остана в машината, за да се погрижи за едно-друго.
Посрещнаха ги генерал Ейбрахамсън и този, който скоро щеше да го замени, генерал Биърд, и ги въведоха в секретната база.
Пайн Гап е дълбоко засекретена база. Толкова, че малцина имат някаква представа какво се върши вътре.
Според някои това е станция за подслушване. Според други – високотехнологично съоръжение за проследяване на сателити. Трети твърдят, че под базата има гигантска иридиева антена, която се вслушва дълбоко в земните недра и долавя и най-лекото потрепване – това помагало на Съединените щати (които са собственик на базата) да определят съвсем точно местоположението на всякакви тестове на ядрени оръжия по света.
Още щом влезе в базата, в чистите климатизирани и хладни офиси, Джак разбра какво всъщност е базата.
Беше всичко изброено, плюс още нещо.
Пайн Гап беше център за събиране на данни и анализ от радио телескопичната антенна система SKA
SKA е съкратено от Square Kilometre Array – квадратен километър антенна решетка. Това е система от радиотелескопи, разположени в Африка и Австралия, които, при съответно комбиниране чрез сложни компютърни алгоритми, осигуряват изображения на звездите и звездните купове с ненадминато в историята на астрономията качество.
Всъщност в SKA се обработва толкова много информация, че се е наложило да бъдат разработени специални квантови компютри, които за един ден обработват повече информация, отколкото минава през целия световен интернет за година.
Проектът е огромен и много секретен. Световните медии бяха информирани, че SKA ще заработи чак през 2020 година, но Джак беше наясно, че това не е истина.
Обектът вече работеше.