Рижата брада поклати глава.
— Как е възможно древните цивилизации да са знаели за нещо, което е в другия край на вселената? Нещо, което ние виждаме едва сега?
— Случвало се е и друг път – отвърна Джак. Примитивното племе на догоните в Западна Африка е знаело, че звездата Сириус има две придружаващи звезди, много преди да го потвърдим с модерните телескопи.
— И как обясняваш това?
— Не мога да го обясня – отговори Джак. Никой не може. Пришълци от космоса? Пътешественици във времето, които са им дали информация от бъдещето? Светът е пълен с неща, които не разбираме. Виждал съм достатъчно такива, за да не изключвам подобна възможност.
Джак се обърна към Ейбрахамсън:
— Това е най-доброто, което мога да предложа, сър. Ще погледна какво е написано за тетрагамадиона в някои от книгите и текстовете, но всъщност…
И тогава я долови. Някаква странна миризма.
Намръщи се. Изведнъж се почувства замаян. Обърна се…
… и видя най-близката вентилационна решетка.
От нея излизаше газ, от който въздухът потрепваше.
— Има нещо във въздуховодите – каза той точно когато мониторът на охраната показа как маскирани мъже с автомати нахлуват в приемната на базата.
— Трябва… трябва… да се махаме…
Вече говореше завалено. Обърна се към Ейбрахамсън точно в момента, в който – за негов ужас Рижата брада извади пистолет и простреля Ейбрахамсън в главата.
След това спокойно сложи на лицето си газова маска. Джак започна да се олюлява.
Умът му се замъгли, чувстваше краката си натежали, все едно бяха от олово. Газът, какъвто и да беше, го приспиваше, забавяше реакциите му, мислите му.
„Трябва да…
… се добера до Лили и Алби…“
Втурна се да избяга от Рижата брада жалък опит. Генералът го последва спокоен, с пистолет в ръка, съвсем небрежно.
— Не се тревожи, Джак каза му. Няма да те убия. Нужен си ми. Нужен си на моя царски род.
Очите на Джак се насълзяваха, гърлото му се свиваше, той едва пазеше равновесие. Излезе от залата е мониторите. Залиташе, кашляше. Малко по-нататък по коридора стана още по-зле и той си даде сметка, че няма да се добере до Лили и Алби.
Трябваше да предприеме нещо.
Огледа се и видя кухня. Приличаше на обикновена офис кухня, с микровълнова фурна на плота и хладилник до вратата.
Влезе в кухнята и събори хладилника така, че вратата да не може да се отвори.
След трийсет секунди генерал Конър Биърд избута подпряната врата и влезе в кухнята с насочен пистолет.
Усмихна се.
— Не се страхувай, Джак. Беше избран и ще бъдеш удостоен с огромна чест. Кой знае, може би пък ще успееш да направиш нещо с тази летяща галактика.
Последното, което Джак видя, беше неясното, размазано лице на генерала, скрито зад газовата маска.
После загуби съзнание и всичко стана черно.
Събуди се след два дни в тъмна каменна килия, почти веднага, след което го нападна минотавър с нож.
Два часа след като в Пайн Гап бе пуснат газ, в секретната база кацна частен самолет с отличителните знаци на Обединените арабски емирства и от него слязоха двама души.
Едва ли би могло да се различават повече.
Единият беше висок и слаб, другият – нисък и закръглен. Високият беше гладко избръснат, ниският имаше голяма брада, укротена с месингов пръстен бижу. Високият беше хубав. Ниският не. Дори на лявото му око имаше превръзка като на пират.
Истинските им имена бяха Бенджамин Коен, бивш капитан от израелския Мосад, и майор Захир Ал Ансар Ал Абас – втори син на емира на Обединените арабски емирства.
Въпреки разликите помежду им двамата бяха най-добри приятели, обединени от обща кауза и обща обич към едно малко момиче и неговия баща.
Бяха известни с прозвищата, които Лили им бе дала преди много години: Стреч и Мечо Пух.
Лошото време ги бе задържало над Индийския океан и бяха закъснели за срещата с два часа. Застанаха до стълбата на частния си самолет и се озърнаха.
— Нещо не е наред – отбеляза Мечо Пух и огледа базата. – Къде е „Небесният воин“?
Самолетът на Джак не се виждаше никъде.
— Къде е охраната? – учуди се Стреч. – Тази база има ограничения от девето ниво. Наоколо би трябвало да е пълно с въоръжени мъже, а няма жива душа.
И двамата извадиха пистолетите си.
После, много предпазливо, влязоха в базата.
В главната сграда видяха следи от ожесточена стрелба.
Стените бяха надупчени от куршуми. Навсякъде имаше пръски кръв. Петима мъртви охранители лежаха зад преградата на приемната, с дупки от куршуми в главите.
— Джак… Мечо Пух хукна напред и почна да претърсва стаите. Никой в базата не бе останал жив.