Тренира за тези игри от четиринайсет години.
Класиран е на 3-то място от 16 като шанс да спечели Игрите.
ОТ ПАТРОНА МУ:
„Тензин ще победи".
Кензо Депон, Цар на Небето
На ложата над наводнената от Второто изпитание арена заможните зрители все така пиеха шампанско и похапваха ордьоври.
Дочуваха се откъслечни реплики от разговорите им:
— … чух, че искала да се омъжи за него, за да се промъкне с хитрост в кръвната линия на Ротшилд…
— … обичам, когато новаците в Белия дом си мислят, че имат истинска власт…
— … и тогава той каза: „Ами те са новобогаташи“. Насмалко да прихна. Състоянието на неговото семейство е едва от 1790-а. Той е новобогаташ, ако питате мен!
Някои от мъжете коментираха бойците:
— … Петият воин остана без дъх. Едва премина през първите две изпитания, а те са най-лесните…
— … залагам на онзи от САС Бригам. Йоланте ми каза, че е тренирал за това от година и е използвал макети на предишни лабиринти и арени…
— … ами американският морски пехотинец? Онзи, който отстрани Маджестик-12?
— … направи услуга на всички ни всъщност. Маджестик-12 излязоха от контрол. Забравиха на кого служат.
— … Дръжте под око двамата бойци монаси от Тибет, особено онзи Тензин. В официалната програма пише, че се готви за това тук от осемгодишен.
Във вагона със заложниците над арената, при своите хора, Джак седеше, облегнал гръб на стоманената стена. След като се поуспокои, започна да си припомня още подробности за случилото се, преди да го пленят в Пайн Гап. Разказа на останалите за галактиката с формата на извит тетрагамадион, която лети към Земята.
— Добре, в коя част на света все пак се намираме? – попита Лили.
Джак отговори:
— Ако се съди по сомовете преди малко, някъде в Азия, но не мога да съм сигурен.
Рокси се притисна към крака му и той я погали.
Обади се Алби:
— Хадес? Подземен свят? Какво значи всичко това и защо сме тук?
— Това – чу се женски глас – са Големите игри на Хидра, а вие сте тук, за да представите моя царски род.
Джак се обърна към гласа, вече го бе познал.
Красива жена със съвършена порцеланова кожа, смарагдовозелени очи и великолепна кестенява коса застана пред отделението на вагона.
Стоеше с ръце зад гърба, облечена със сребриста, плътно прилепнала по тялото дълга рокля, която очертаваше тънката й талия и стройните бедра. При няколко предишни срещи с Джак тази жена бе опитала да го убие, да го прелъсти и дори да му помогне.
Казваше се Йоланте Комптън-Джоунс, Пазител на Архива на древната линия европейски владетели, известна като Deus Rex.
До нея стоеше мъж – нисък, плешив, с очила и малко куфарче.
Йоланте кимна на близкия минотавър надзирател.
— Това е личният лекар на семейството ми. Пусни го да влезе.
Минотавърът отвори решетестата врата на клетката и пусна очилатия вътре.
— Здрасти – поздрави той с типичен британски акцент. – Аз съм Барнард. Доктор Харолд Барнард. А сега стой мирно и не мърдай, млади момко, за да прегледам драскотините.
Отвори куфарчето. Беше пълно с медицински материали – превръзки, хапчета, ампули, спринцовки, имаше дори портативни електроди за дефибрилация.
Йоланте остана отвън.
— Ех, Джак – каза тя. – Не беше нужно да се преобличаш за случая.
Докато Барнард се грижеше за раните му, Джак погледна тениската си с Хоумър Симпсън, после скъпата сребриста рокля на Йоланте, и каза:
— Застреляй ме, Йоланте.
Тя се обърна към Лили.
— Ах, Лили, толкова се радвам да те видя пак. Сигурна съм, че цялото преживяване ще е много стимулиращо за теб.
— Вие сте гадна кучка, госпожо – отвърна Лили.
Йоланте се усмихна със стиснати устни.
— Колко мило. Ето, Джак, донесох ти подарък.
И показа очукана пожарникарска каска. Беше от Ню Йорк, 17-и район.
Промуши я през вратата на клетката.
— Намерих я в самолета ти. Нима Джак Усет може да се сражава без фамозния си шлем?
Джак го взе.
— Къде сме и как попаднахме тук, Йоланте?
— Знаеш ли, Джак, не можеш да си представиш колко разочарована бях, когато научих, че си се оженил за онази хубава ирландка… как й беше името? Колко ли сърца са били разбити, когато стана известно, че петият най-велик воин вече не е на пазара!
— Къде сме и как попаднахме тук?
— В Индия сме, Джак – отговори Йоланте и изведнъж стана сериозна. – Точно къде в Индия не мога да ти кажа, но мястото е отдалечено, в един от многото почти безлюдни райони на страната. Това – посочи наоколо с ръка – е древният град на Хидра, Стари Хидрабад.
— И как се озовахме тук?