И си тръгна.
Скай Монстър задиша учестено.
— Ей, Монстър… Джак доближи лицето си до неговото. – Всичко е наред. Ще бъда до теб, с теб. Зад тази врата няма нищо, което да не можем да преодолеем заедно. Ясно?
Скай Монстър кимна бързо.
— Добре, благодаря ти, Джак. Благодаря.
Предната врата на клетката се отвори рязко…
… и Джак видя огромното пространство от другата страна и изпъшка:
— По дяволите…
ТРЕТОТО ИЗПИТАНИЕ
КУЛАТА И БЕЗДНАТА
ПРОФИЛ НА БОЕЦ
ИМЕ: ГУРКАТА
ВЪЗРАСТ: 31
ШАНС ЗА ПОБЕДА: 6
ПРЕДСТАВЛЯВА: НЕБЕ
ПРОФИЛ:
Непалец по рождение, Гурката е от най-прославения полк на Индия, 8-и карабинерски, на гурките. (Въпреки че е част от Индийската армия, 8-и полк се състои изцяло от непалци.)
Не е трудно да бъде забелязан, защото носи кърпа на главата и меч кукри.
Класиран на 6-о място от 16 като възможен победител в Игрите.
ОТ ПАТРОНА МУ:
Ще бъде много трудно да победят Гурката.
Кензо Депон, Цар на Небето
ПРЕЗ ПЪРВАТА ПЛОЩАДКА
Пред Джак и Скай Монстър се откри гледка едновременно страховита и поразителна.
Вляво от тях от едната страна на бездната имаше колосална планина, а над нея високо, много високо – беше царствената ложа на Хадес и неговите аристократични гости. Под ложата беше влакът със заложниците в клетките им, докаран от предишната арена.
От бездната пред тях се издигаха две колони, свързани е тесен мост без парапети. Първата колона беше по-малка, с плоска горна част, като площадка, а втората беше направо гигантска. Издигаше се много по-високо от първата и върху нея имаше нещо – голяма цилиндрична кула.
Кулата всъщност беше много красива и напомняше на Джак древната вавилонска архитектура.
Нагоре по стените на тази обла кула спираловидно се издигаха пътеки, които се пресичаха на различни интервали. Цялото нещо кулата и с калната колона се издигаше поне колкото десететажна сграда над мястото, на което стоеше Джак, така че върхът беше на нивото на ложата със зрителите.
Джак виждаше златната сфера на върха на кулата и недалеч от нея малко мостче, окачено на въжета, което водеше от върха на кулата до царската ложа.
Този мост бе споменал Вахерон – лесния изход за боеца, който успее да грабне сферата… но само за него.
После мостът щеше да бъде прибран. От мястото си Джак не виждаше другия изход. – Пътя на страхливците, – по който трябваше да се измъкнат останалите бойци.
В интерес на истината, в този момент не даваше пет пари за никакъв изход. По-непосредствена грижа за него и Скай Монстър беше това, което препречваше пътя към мостчето, водещо към централната кула/ колона:
Фаланга от тридесет минотаври, стиснали мечове и копия. Бяха строени в четири редици на плоската повърхност на първата кула, пред четири бойни слона със защитна броня, церемониално оцветени в червено и черно – цветовете на войната. На гърба на всеки слон седяха по двама минотаври, които надуваха бойни тръби.
— Това слонове ли са? – попита Скай Монстър стъписано.
— Да – отговори Джак.
Анализиращата част от мозъка му отбеляза малките уши на животните. Азиатските слонове имат малки уши, за разлика от африканските. Може би Йоланте не беше излъгала, че са в Индия.
Отърси се от тази мисъл. Беше го накарала да блокира за миг. Другите бойци вече действаха.
Хукнаха от клетките си заедно с партньорите, закопчани за тях през плоската кула към строените минотаври и слонове.
Гурката, който беше в съседната клетка до Джак, тичаше с особена бързина и равновесие, в идеален синхрон с ниския си партньор.
Едва сега Джак забеляза – с яд, – че партньорите на почти всички други бойци са ниски, дребни, стройни и слаби.
Погледна Скай Монстър до себе си – висок и доста пълен – и отново се зачуди дали другите бойци предварително са имали достъп до информация, за разлика от него. Бързината и пъргавината явно щяха да са от значение в това изпитание, а за разлика от останалите придружители, Скай Монстър не беше нито бърз, нито пъргав.
Силен рев прогони тези мисли от главата на Джак.
Миниармията минотаври нададе боен вик и се устреми напред, право към бойците, следвана от тежките слонове.