Третото изпитание бе започнало.
Битката, която последва, беше жестока и хаотични, но също така ужасяваща и шумна.
Възцари се хаос минотаврите тичаха и съсипаха с мечовете си, слоновете тъпчеха и се изправяха на задните си крака, после се сгромолясваха със силен тътен, войните бягаха, накъдето видят.
Сред целия този хаос Джак видя морския пехотинец с огледалните очила да тича приведен през тълпата, привързан за доста едра жена.
За миг Джак изпита доволство, че някой друг също е взел едър партньор, но веднага се намръщи стори му се, че позна едрата жена от морската пехота…
… тогава едни ревящ слон закри полезрението му и Джак трябваше да се промуши между краката му и да издърпа Скай Монстър със себе си. Тръгнаха към лявата част на кулата.
Докато тичаше, Джак видя британския боец, рижия тип от САС – Бригам.
Тичаше с къс меч в едната ръка и дребен партньор, окован за другата. Съсече три минотавъра по пътя си. Целта му беше сводестата порта, през която се минаваше, за да се стигне мостът към основната колона.
Тогава обаче Бригам направи нещо, което надминаваше всякакви очаквания на Джак.
След като за момент се освободи от нападащите минотаври, Бригам се обърна и без дори да трепне, отсече ръката на дребния си партньор.
Джак пребледня.
Боже мили…!
Партньорът му изрева от болка, когато китката се отдели от ръката му… заедно с желязната гривна.
Това беше едно от най-жестоките неща, които Джак бе виждал… но в него имаше някаква безмилостна логика.
Освободен от бремето на дребния мъж, когото остави превит от болка, Бригам се устреми доста по-бързо към портата.
След секунди два минотавъра се спуснаха към дребния и го съсякоха на парчета.
На няколко метра от Бригам Джак видя Гурката да прави същото – замахна с острия кукри и отряза ръката на партньора си от лакътя.
Партньорът му обаче не умря примирен като този на Бригам. Не – хвърли се към нападащите минотаври и саможертвата му осигури време на Гурката да спринтира към целта.
— За бога! – възкликна Джак. – Това е безумие!
Скай Монстър видя и двете ситуации. Очите му бяха ококорени от ужас.
— Моля те, не прави това с мен, Джак.
— Ще минем през това заедно или никак, приятел увери го Джак. – Хайде, да действаме.
Джак и Скай Монстър тичаха през хаоса. Бойците около тях не преставаха да се бият с минотаврите.
Джак веднага забеляза, че по-дребните минотаври са по-слаби в ръкопашния бой от школуваните бойци, макар те да бяха по-малко на брой.
Целта на тридесетимата минотаври беше просто да забавят напредъка им по пътя към кулата със сферата, да ги разделят.
Все пак го правеха свирепо и с ентусиазъм, който плашеше. Хвърляха се към бойците, без да ги е грижа за собствения им живот.
С едно изключение.
Джак видя как вторият златен минотавър – вторият от двамата, които бяха издигнати до статут на бойци – тича невредим с партньора си през редиците на обикновените си родственици.
„Минотаврите не закачат своите даде си смета Джак. – Може да не са съвсем хора, но не са глупави“.
Точно тогава един слон – някой от бойците бе успял да среже търбуха на животното, докато то връхлиташе – рухна на земята недалеч от Джак и Скай Монстър.
Огромното животно се строполи със силен трясък и се плъзна към тях!
— Наляво! – Джак дръпна Скай Монстър и двамата отскочиха наляво, а слонът се плъзна покрай тях и падна през ръба на площадката заедно с двамата си ездачи минотаври.
Джак и Скай Монстър се бяха приближили опасно до левия край на плоската колона, а когато се изправиха, към тях се спуснаха два минотавъра.
— Монстър! Въже за простиране! – извика Джак и с пилота вдигнаха свързаните си китки нагоре, удариха първия минотавър в гърлото с веригата между белезниците и го проснаха по гръб с вирнати крака.
Секунда след това Джак приклекна и препъна втория нападащ минотавър, който полетя от ръба на площадката.
— Истинска лудница! – извика Скай Монстър.
— Събитието на живота ми – извика Джак и посочи мостчето, което водеше към голямата средна колона.
— Не можем да останем тук! Трябва да се доберем до моста!
Хукнаха през мелето.
Тичаха приведени, бързо. Джак избягваше нападащите минотаври и връхлитащите слонове, но тежкият Скай Монстър беше доста по-бавен, пухтеше и сумтеше задъхан, със зачервено лице.
Бавеше и двамата.
За да се доберат до мостчето към главната колона, трябваше да минат под висока колкото триетажна сграда наподобяваща замък порта с преградна решетка, която можеше да се спусне и да прегради прохода.