В този момент, задействан по същия начин, в горния край на кулата оживя втори кошмарен механизъм.
Свръхнагорещен втечнен камък започна да бълва от отворите в стъпалата към олтара. Гъста сива лепкава маса, в която просветваха нажежени въглени и която напомняше вулканична лава.
Гурката се обърна и хукна надолу.
Сивата маса се стичаше бавно като лава от кратер на вулкан едновременно по четирите пресичащи се пътеки, надолу към бойците, които бяха опитали да изкачат кулата, и към равната горна част на колоната.
ПЪТЯТ НА СТРАХЛИВЦИТЕ
Джак и Скай Монстър бяха стигнали до средата на извитата пътека в подножието на кулата малката армия минотаври тичаше зад тях, – когато видяха огнената маса да се стича надолу.
След като стигнаха до средата на извитата пътека в подножието на кулата, пред очите им се появи другият изход от обширната пропаст – три страховито тесни мостчета над бездната, които водеха към колона с наклонена горна част, по която имаше стъпала от всеки мост към един-единствен изход.
Пътят на страхливците.
Джак си даде сметка за ситуацията.
Досега всички се състезаваха, за да стигнат първи до върха; сега състезанието беше в обратна посока, към трите мостчета и изхода.
— Побързай, Монстър! – извика Джак. – Трябва да се доберем до изхода!
Хукнаха колкото им държат силите по стръмната извита пътека, преследвани от група разярени минотаври.
Скай Монстър не се справяше добре. Беше останал без дъх и бавеше Джак.
Стигнаха до мястото, където склонът достигаше до подножието на кулата, и когато Джак вдигна очи към спускащо се отгоре кълбо, Скай Монстър се свлече на колене.
Продължавай да тичаш – извика му Джак и го дръпна напред. Скай Монстър обаче остана на място.
— Скай Монстър, приятелю, трябва да…
— Джак – спря го Скай Монстър, – и двамата го знаем. – Не мога да се справя. Твърде дебел съм, твърде тромав. Бавя те ужасно.
Джак погледна към изкачващата се по пътеката орда минотаври, после към търкалящата се надолу желязна топка. Нещата ставаха твърде бързо. Нямаха време за губене.
— Монстър, моля те! Нямаме време за…
— Да, но имаме време за това – каза Скай Монстър и изведнъж избута Джак настрани, извън пътеката, след което сложи ръката си – тази с гривната – върху нея.
Миг след това желязното кълбо се изтъркаля по пътеката и…
Прас!
Един от нажежените шипове премаза веригата между двете гривни и я скъса. Друг нажежен шип се заби в ръката на Скай Монстър и той изрева от болка.
Безмилостната топка продължи надолу и удари директно минотаврите, който се изкачваха по пътеката. Петима умряха веднага, после кълбото прониза крака на шести и спря. Съществото изрева в агония.
Самият Джак за миг замръзна от изненада, внезапно освободен от Скай Монстър.
— Бягай! – извика пилотът. – Трябва да оцелееш, Джак! Остави ме мен! Винаги си бил специален. Аз не съм. Аз съм обикновен пилот. Животът ми ще струва нещо, ако се измъкнеш оттук и сриташ тези задници по задниците! Бягай!
Джак нямаше време за спорове, така че само кимна на приятеля си и хукна към един от трите моста на изхода.
Тичаше възможно най-бързо.
Спусна се по наклонената пътека и продължи по тесния проход над шеметната бездна към изхода.
Докато тичаше, видя другите бойци, които бяха пред него.
Те се препъваха по трите високи стълбища нагоре, към точката, в която пътеките от трите моста се сливаха. После имаше тясна пролука над бездната и тясна конзола, по която се стигаше до изхода.
Джак забеляза, че конзолата е доста надолу поне два метра по-ниско. След като скочиш там, вече нямаше начин да се върнеш. Вероятно беше направено така, за да не може никой да се върне и евентуално да помогне на партньора си.
Огледа пътя пред себе си. Другите бойци бяха по-напред от него.
Всички, с изключение на един. Гурката.
Беше опитал да стигне до върха първи и да спечели изпитанието. Опитът му обаче се бе оказал нож е две остриета, след като Бригам все пак бе завършил първи, Гурката трябваше да измине най-голямото разстояние, за да стигне до другия изход. Поради това азиатецът се оказа единственият друг боец на терена, освен Джак. В момента тичаше по средния мост, съвсем малко преди него.
„Един боец вече умря, не мога да остана последен тук!“ – крещеше умът на Джак.
Горе, в ложата, цар Хадес и гостите му наблюдаваха отчаяния спринт на Джак с повишен интерес.