Визьорът на шлема беше от черна мрежа, като онези, които слагат на маските на фехтовачите скриваше лицето на този, който я носи, но му позволяваше да вижда всичко. Върху устата му имаше филтър на газова маска, наподобяващ животинска муцуна, заради която всичко още повече наподобяваше глава на бик.
Джак дръпна маската от лицето на падналия…
… и видя, че не е съвсем човек. По беше нещо подобно.
„Мъжът“ зад маската имаше скосено чело с ниски вежди, широко разположени очи, сплеснат нос, голяма уста, криви зъби и гъста сплъстена черна козина навсякъде по челюстите, в ушите. Козината оформяше дълга непрекъсната вежда над очите.
„Очите“, помисли си Джак и се вгледа. Очите замръзнали отворени в момента на смъртта – бяха тъмнокафяви. Приличаха на човешки, но бяха някак по-стъклени. Ако не беше сигурен, че е невъзможно, щеше да си помисли, че пред него лежи някакъв хуманоид, неандерталец може би, но не и кроманьонец.
На косматото рамо на получовека имаше татуировка: N-016.
Джак се вторачи в мъртвия си нападател.
— Какво, по дяволите, си ти, и къде, по дяволите, съм аз? – попита на глас.
Косматият получовек изведнъж скочи от пода, грабна ножа и с рев се хвърли към Джак.
Боже!
Но сега нападателят беше по-слаб, по-бавен, действаше нервно, дори трескаво. Джак измъкна ножа от ръката му, плъзна се зад него, стисна с една ръка шията му и му счупи врата.
Този път нещото умря завинаги.
— Проклет да съм! – изпъшка Джак и пое въздух.
По навик посегна да приглади косата си назад и пак усети четината на темето си. Някой наистина беше обръснал главата му, докато е бил в безсъзнание.
Нямаше никакво оръжие и претърси мъртвия минотавър. Единственото, с което разполагаше получовекът, беше ножът, така че Джак го прибра. Свали военните обувки на трупа и ги обу. Бяха му твърде големи, но с тях щеше да е по-добре, отколкото бос.
Сви рамене, взе шлема и излезе от килията на светло.
В килия като неговата – и не беше далече – с лице към стоманената врата чакаше изправен друг мъж.
Беше висок, с набола рижа брада и закоравял от битки поглед. За разлика от Джак, той сякаш беше дошъл подготвен.
Беше с бойна екипировка на агент на британските специални части САС: кубинки, брезентови панталони, бронирана жилетка, каска. В едната си ръка стискаше боен нож KA-BAR с назъбено острие.
Старата ръждясала врата се отвори със скърцане. Вътре нахлу светлина, а с нея и друг минотавър.
С три срязвания с ножа – сухожилията на коленете и едно окончателно, през гърлото, човекът от САС ликвидира маскирания убиец.
За разлика от Джак, не си направи труда да огледа група на нападателя си.
Просто прекрачи трупа, излезе от килията и спокойно избърса острието на ножа в крачола си.
В третата килия чакаше напрегнато американски морски пехотинец. Със скърцане на ръждиви панти вратата се отвори и в килията нахълта трети минотавър.
Също като командоса от САС, морският пехотинец беше подготвен. Беше с пустинна униформа, с каска на главата и телескопична полицейска палка в ръка. Все пак обаче не беше напълно готов – макар и да очакваше нападение, не беше очаквал при Него да нахълта побеснял получовек, маскиран като минотавър и размахващ нож.
За разлика от непохватните действия на Джак, морският пехотинец приключи бързо, макар скоростта му да не можеше да се сравнява с безмилостно светкавичната реакция на британеца.
Схватката приключи със забит в гръдната кост на минотавъра нож.
Морският пехотинец огледа трупа на поваления нападател и бичия шлем, обърна внимание на съвременната изработка, прецени и получовешките черти отдолу.
След това си сложи огледалните очила и излезе от килията в светлината.
Джак излезе от килията и се озова на място, което би могъл да определи единствено като гладиаторска арена.
Арената беше широка и кръгла, изградена в римски стил, с покрит с пясък и трици под, и бе осветена от модерни прожектори. Също като минотавъра, който току-що бе победил, представляваше странна смесица от много старо и много модерно.
Вратата на килията му, вкопана в каменната стена на арената, остана отворена зад гърба му.
По протежение на извитата стена имаше още петнайсет подобни врати и пред тях, точно като Джак, стояха петнайсет други мъже.
Тринайсет от тях бяха със съвременни военни бойни униформи – каски и дрехи в различни маскировъчни цветове, за бой в пустинни условия, в джунглата, за нощни операции. Повечето бяха бели, но имаше и няколко чернокожи и двама азиатци. Всички държаха ножове, къси мечове или полицейски палки – нямаше пистолети или други огнестрелни оръжия. Тези, които нямаха каски, бяха с бръснати глави.