ТАЙНА ИСТОРИЯ II
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА СВЕТА
Нютон не е първият от ерата на разума. Той е последният от магьосниците, последният от вавилонците и шумерите, последният велик ум, който гледа видимия и интелектуалния свят със същите очи, с които и онези, започнали да изграждат интелектуалното ни наследство преди по-малко от 10 000 години.
Джон Мейнард Кейнс
На летището в Брум, в северозападния край на Австралия, Мечо Пух и Стреч се качиха в наетата кола. Наближаваше три следобед.
Горещината беше убийствена.
Кацнал на брега в края на огромна пустиня, през зимните месеци Брум е популярна курортна дестинация. През лятото обаче е много горещо. Четири месеца от годината дневните температури надвишават 44 градуса по Целзий или 110 по Фаренхайт.
Мечо Пух и Стреч минаха край весела табела, която гласеше:
ДОБРЕ ДОШЛИ В БРУМ
Население 14 052
— Ако искаш да живееш на края на света каза Мечо Пух, – мястото е това.
Стреч се усмихна кисело.
— Мей със сигурност цени усамотението си. И светът с радост й го осигурява.
— На теб за какво ти е вдигнала мерника? – попита Мечо Пух.
— Много съм кльощав. На теб?
— Нямам приятелка – отговори Мечо Пух. – Това е жената, която се е омъжила за Вълка и е отгледала Джак. Невероятна жена. Какво ли прави тук?
— Преподава история. Учителка е в средно училище.
— Майката на Джак преподава история в средно училище?
Стреч се обърна към Мечо Пух.
— Приятелю, доктор Мейбъл Мериуедър е може би най-свръхквалифицираният преподавател по история в средно училище на света.
Колата им сви през портала на училището.
Бяха преценили часа на пристигането си добре. Учебните занимания току-що бяха свършили и учениците излизаха през портала на път за дома и почивните дни.
Мечо Пух и Стреч поискаха да се срещнат с г-жа Мериуедър и останаха в приемната, за да изчакат.
След пет минути в стаята с енергична крачка влезе ниска жена към седемдесетте, с лице като на фея, прибрана на кок коса и очила с дебели стъкла. Следваше я висок осемнайсетгодишен ученик, облечен с футболния екип на училището.
Момчето й се молеше:
— Но, госпожо Мериуедър, ако не мина, няма да участвам в мача утре!
— Артър…
— Всички ме наричат Буба, госпожо.
Тя спря и Мечо Пух усети хладен полъх в помещението. Погледът, с който учителката фиксира момчето, би замразил вода.
— Артър – заговори тя. – Искам да изясним нещо. Не ме интересуват никакви мачове. Броят мачове, в които си участвал, няма да ти осигури работа, когато завършиш училище. Единствената ми грижа е твоето образование. Ако беше учил за теста, щеше да минеш. И ако беше минал, щеше да можеш да участваш в този мач. Това е добър урок за теб. На първо място е животът. Игрите идват след това. Можеш да играеш, след като си го заслужиш.
Високото момче наведе глава, обърна се и си тръгна посърнало.
Мечо Пух и Стреч – закоравели в битки войници, убивали хора в ръкопашен бой – стояха стъписани и чакаха.
— Добре, сега… – Дребната жена насочи пронизващия си като лазерен лъч поглед към тях.
— Бенджамин Коен – каза на Стреч. – За бога, кога смяташ да изядеш нещо? Кльощав си като клечка. А Захир…
Мечо Пух стана. Малко хора използваха истинското му име напоследък.
Намери ли си момиче вече?
— Не, госпожо. Още не.
— Излизаш ли с някоя?
— Има една-две, госпожо.
— Ако обичаш, престани с това „госпожо“. Наричай ме Мей. – Усмихна им се пленително. – Ако обаче ме наречете Мей Усет, ще ви отрежа топките с ножа за масло.
— Да, госпожо, тоест Мей… – запелтечи Мечо Пух.
— Добре – каза Мей. – Какво с тава? Само едно може да накара вас двамата да дойдете чак тук без никакво предупреждение. Какво се е случило със сина ми?
Отидоха в кабинета на Мей – скромна стая, която гледаше към малка градина с пустинни растения.
Мечо Пух забеляза, че всички книги по рафтовете са исторически.
Бяха от класика до алтернативни произведения: от „Залез и упадък на Римската империя“ на Гибън до „Колесниците на боговете“ от Ерих фон Деникен и „Тайните учения на всички времена“ на Манли П. Хол. Всичките бяха подредени по строг азбучен ред, по имената на авторите, и подравнени с военна прецизност.
— Джак изчезна – каза Стреч, когато с Мечо Пух седнаха на двете кресла срещу бюрото на Мей. – Бил е отвлечен.