Выбрать главу

— Откъде знаете? Сигурни ли сте?

Мей Мериуедър наистина имаше лице като на фея, но очите й – иззад големите очила – пронизваха и Мечо Пух го усети. Погледна го като библиотекар убиец.

Той извади телефона си и пусна видеозапис.

На записа се виждаше базата Пайн Гап от въздуха – гледка към пустинята от птичи поглед.

— Това са кадри от камерата на шията на Хор, когато Джак е изчезнал тази сутрин.

Група въоръжени мъже – и една жена – влязоха в базата. Малко след това излязоха, като носеха упоени­те Джак, Скай Монстър, Лили, Алби и кучетата.

Докато носеха Джак през пясъчния терен, жената посочи към камерата и един от войниците вдигна оръ­жието си и стреля. Камерата полетя надолу спираловидно, после се удари в земята и спря да снима.

Мечо Пух се намръщи.

— Застреляли са Хор. Всички други в базата са избити.

— Върнете записа – каза Мей твърдо. – Искам да видя лицето на жената.

Мечо Пух върна записа и стопира кадъра. Беше я познал още като бе видял записа. Също като Джак, той познаваше тази персона много добре.

— Йоланте Комптън-Джоунс – каза той. Член на група, наречена Deus…

— Deus Rex – довърши Мей вместо него. Боговете крале.

Пух се изненада, че тя знае всичко това.

— Как така зна…?

Мей го прекъсна:

— Преподавам история.

— Преди да го упоят, Джак е успял да остави това за теб.

Подаде й сребърната лъжичка от Пайн Гап с посла­нието, изрисувано с черен маркер.

— Не можем да разгадаем този символ. Надяваме се ти да можеш.

Мей заоглежда лъжичката съсредоточено и внима­телно.

— Това е тетрагамадион – каза разсеяно след малко.

Мечо Пух и Стреч мълчаха – не искаха да прекъсват мисълта й.

Мей вдигна поглед.

— В тази база… в която с бил Джак….има ли там ня­каква обсерватория? Астрономическа обсерватория с телескоп?

— Да – отговори Пух веднага, обнадежден. – Там има много мощен нов телескоп.

— Хмммм… – Мей се намръщи и Мечо Пух извед­нъж се почувства, сякаш е направил нещо лошо.

Мей рязко стана и отиде до един от рафтовете с книги. Извади дебел и много стар том с кожени кори­ци, без заглавие.

Донесе го на бюрото си и го запрелиства.

Намери каквото търсеше и зачете на глас:

— „Не го виждам. Оптиката на моето време не е достатъчно добра. Ала математиката не греши. При­ближава. По-мъдри и по-благородни мъже от мен, от бъдещи поколения, с оптика, която е по-добра от моя­та, трябва да я открият в нощното небе и да потърсят отговора. Иначе всичко е загубено“.

Обърна книгата към Мечо Пух и Стреч, за да видят. В средата на страницата, над абзаца, който им бе про­чела току-що, видяха символа

— Изглежда ли ви познат? – попита Мей.

— Разбира се – отговори Мечо Пух.

Видя, че текстът под символа е написан на ръка, със старовремски почерк. Страниците на книгата бяха по­тъмнели и изглеждаха сухи и чупливи от времето.

— Каква е тази книга? И кой я е писал?

— Тази книга – обясни Мей – е писана преди близо триста години и е една от само пет съществуващи ек­земпляра. Нарича се „Хронология на древните крал­ства“ и е писана от сър Исак Нютон. Затова попитах дали там, където Джак е бил отвлечен, има обсерва­тория – добави Мей. По света има много тетрагамадиони – в будизма, в хиндуизма, нацистката свастика, за съжаление по-малко от тях се отнасят до астро­номически обекти. Тази рисунка, направена от самия Нютон, изобразява далечна галактика, известна като Хидра.

— И той не е можел да я види? – попита Стреч.

— Исак Нютон е бил забележителен и брилянтен ум – обясни Мей. – Може би най-умният човек на всич­ки времена. Трудът му за движението на планетите се появява 250 години преди времето си, а Principia Mathematica си остава най-влиятелната книга, писана някога. Във всички времена. Нютон се занимава и с някои по-екзотични изследвания, които критиците му определят пренебрежително като „алхимия“ или „окултизъм“. Записките му по тези теми, а Нютон ви­наги си е водел подробни записки, са удивително не­разбираеми и трудни за разшифроване. Работата му по галактиката Хидра е подобна. Наред с другото, Нютон е професор по математика в Кеймбридж, управител на Кралския монетен двор и, най-важното за нашите цели, председател на Кралското дружество. Чрез този пост оглавява най-силната група, вътрешния елит на Кралското дружество – Невидимата колегия.

— Невидима колегия? – попита Мечо Пух.

— Най-мъдрите сред мъдрите, достойни съветни­ци на владетелите от стари времена – каза Мей. – Това всъщност е истинският им девиз.

— Членовете на Невидимата колегия са били съвет­ници на британските крале? – попита Стреч.