Четирите легендарни царства

Мей си пое дъх.

— Четирите легендарни царства успяват удивително добре да прикрият съществуването си. Само малцина избрани знаят за съществуването и властта им. Ако погледнете картата на света, ще видите държави и национални държави – няма да видите онези невидими граници на четирите древни владения. Ала те са там. Те съвсем определено съществуват. И тези владения определят хода на човешката история от самото и начало. Техните владетели са истинските управници на света. Царе на царете. Владетелите на световните монархии.

— Като Deus Rex? – попита Стреч.

— Не мога да го докажа, но винаги съм смятала, че Deus Rex са едно от четирите царства, да. Това, което се нарича Царство на Земята отвърна Мей. Четирите тайни царства са царствата на Земята, на Морето, на Небето и на Долния свят. Ето това тук са старите ми записки. – Мей взе стар бележник от един рафт и разгърна на страница с подвито ъгълче. Това ще го обясни по-добре.

На страницата имаше две карти на света. Първата беше обикновена и показваше обичайните национални граници на държави те:

— Това е общоприетата карта на света – каза Мей. – Виждали сте я милиони пъти. Тя е, което хорала мислят за реалност. Сега погледнете тази карта.

— Това е реалността каза тя. Ето така в действителност се управлява светът.

Мечо Пух се вгледа в картата внимателно. На нея светът беше разделен на четири региона с нарисувани на ръка линии.

Царството на Морето беше най-голямото от четирите, включваше двете Америки, Гренландия, Япония и световните океани.

Второ по големина беше царството на Земята дори на пръв поглед се виждаше, че то владее най-много суша: включваше Европа, Русия, Африка, Близкия изток и Австралия.

Царството на Небето включваше Китай и териториите около Хималаите, плюс части от Югоизточна Азия.

И най-накрая имаше царство, означено като Хадес, Долния свят. То беше много по-малко от останалите и по същество включваше само част от Индия.

— Хадес? – Стреч повдигна вежди. – Древният гръцки бог? Господарят на Долния свят? Да не би да твърдиш, че е жив до днес?

— Името Хадес е нещо като титла, която се предава по наследство на царя на Долния свят. Така че, да, днес има човек, вероятно много богат, с друго име, който в монархическите среди е известен като Хадес, цар на Долния свят.

— Стреч, не забравяй, че това не са богове, а просто хора – продължи Мей. – Това е и отговорът въпроса, с който се занимавам цял живот – няма богове. Всеки от древните богове някога е бил човек, може би могъщ човек, може би прославен човек, но все пак човек. Зевс, Персей, Атина, Херакъл всички те някога са били просто хора. Тази теория не е нова. Гръцкият философ Евхемер я е приел триста години преди Христа.

Посочи втората карта.

— Тези хора, Тези четирима царе, са тайните владетели на света. Понякога стават толкова велики, че имената им изплуват от сенките и влизат в общественото съзнание Хуфу, Агамемнон, Константин, Карл Велики. Но това е рядкост. В качеството си на владетели, четирите вечни царства са стопани на древното познание, голяма част от което е астрономическо, голяма част написано в Словото на Тот в ръкописи, датиращи от зората на цивилизования човек.

Мей вдигна пръст.

— Източникът на това древно познание е друга част от отговора на вечния въпрос – ако е имало по-стара развита цивилизация на Земята или извънземни са посетили планетата ни, те могат ли да бъдат смятани за богове?

Пух погледна Стреч. Стреч погледна Пух.

Мей продължи:

— Четирите царства са скритата ръка, която насочва човешката история – всички големи войни, гладни периоди, революции, преселения и кризи са тяхно дело. Четирите царски дома са наясно, че човечеството трябва да напредва. Те също така си дават сметка, че богатството и славата карат човека да се развива, и заради това позволяват на хората да трупат богатства и власт. До определени граници. Така че ако някой простосмъртен се изкачи прекалено високо – ако отлети твърде близо до слънцето, ако щете – четиримата владетели най-безмилостно го посичат. Погледната през тази призма, историята придобива съвсем друг вид. Да вземем например Луи XIV, фамозния Крал Слънце. Богат извън човешките представи, той е бил един от древните владетели, в царството на Земята. Обаче разглезеният му внук Луи XVI изобщо не е можел да се мери с дядо си и с бил прескочен като наследник на древната корона. Когато Луи XVI се осмелил да оспори това решение, започнала Френската революция и младия Луи загубил главата си. Първата световна война е конфликт между дребни царски фамилии. Втората световна война е съюз на всички царски фамилии, за да се смажат две непокорни държави, Германия и Япония. В три случая, през 1929, 1987 и 2008 година, когато капиталистическата класа се издига твърде бързо и се самообявява за божествена, четиримата владетели бързо й напомнят къде й е мястото. Президенти, министър-председатели, национални държави всичко това е само преходно. Монаршеските домове използват демокрацията като инструмент, чрез който населението да остава доволно. Индивидите се издигат, някои дори се провъзгласяват за „крале“ и „султани“, но тяхното богатство е нищо в сравнение е богатството на четирите царства. Понякога, за да запазят династиите си здрави и умовете си свежи, царствата привличат талантливи индивиди в средите на тайната си аристокрация чрез стратегически бракове. И през последните пет хиляди години тези царски домове получават съвети от мъжете винаги са мъже – от Невидимата колегия. Това са изключително умни съветници, посветени в мъдростта на Древните, тайнствената напреднала цивилизация, построила Великата пирамида и Машината, която Джак възстанови. Понякога, подобно на владетелите, на които служат, тези съветници също влизат в общественото съзнание – мъже като Имхотеп, Мерлин, Ришельо и Распутин.