Четирите легендарни царства

Най-горе, на ръба, беше опънато нещо наподобяващо камуфлажна мрежа. Всичко над мрежата беше потънало в черна тъмнина.

Лили не беше сигурна, но имаше чувството, че която и да е планината, в която се намира, тя самата е в нещо като кратер.

Йоланте я изгледа и поклати глава неодобрително.

— Не можеш да присъстваш на царски банкет облечена по този начин.

Лили все още беше с ежедневните дрехи, с които беше в Пайн Гап джинси, сандали с каишки и суитчър. Намръщи се. Харесваше си джинсите. Бяха много модерни и струваха цяло състояние.

Хлоя се върна от гардеробната на Йоланте с червена рокля и обувки с високи токчета.

Йоланте заоглежда Лили, за да прецени фигурата й.

— Колко си пораснала! Почти колкото мен си на ръст. Като сестри сме! Ето, облечи това.

Намръщената Лили взе роклята.

Умът й се опитваше да помири това, което чуваше, с видяното – Йоланте говореше за бални рокли и банкети все едно не е било нищо, все едно баща й и другите като него не се биеха отчаяно за живота си.

— Как можеш да мислиш за такива неща, когато навън умират хора? – попита тя.

Йоланте наклони глава.

— Скъпа! Дете! Нещата са такива. Били са такива в продължение на хиляди години. Повярвай ми, не можеш да прекратиш тези Игри. А сега бъди мила и облечи тази прекрасна рокля.

Въпреки нежеланието си Лили се подчини.

Йоланте се усмихна.

— Сега седни и Хлоя ще ти направи косата и ще те гримира. Тя е абсолютна магьосница.

Лили седна пред единственото огледало в стаята и остави Хлоя да свърши каквото трябва.

Погледна се в огледалото и си даде сметка колко се е променила през последните осем години. Вече не беше онова кльощаво момиче с големи кафяви очи и маслинена кожа, което боядисваше връхчетата на косата си в розово и носеше блещукащи кецове.

Беше станала жена. На двайсет, стройна и – харесваше й да си го мисли – привлекателна. Кафявите й очи и маслинената й кожа сияеха – доказателство за египетския й произход. В кафенетата около Станфорд момчетата често я заговаряха и я канеха да излязат. Макар че рядко се обличаше официално, знаеше, че изглежда добре с рокля и на високи токчета.

— Имаш страхотни рамене! – отбеляза Йоланте и окачи диамантена огърлица на шията на Лили. После свали презрамките на балната рокля от раменете й. Никога не прикривай тези рамене. Мъжете ще полудеят, като ги видят. Боже мой, невероятна си!

Лили стана и се видя в цял ръст в огледалото. Жената, която я гледаше оттам, я изненада.

Роклята, така червена и обгърнала тялото й, така открита на деколтето диамантите, ярки, блещукащи – и косата й идеално сресана, но и младежка. И гримът минимален и пестелив, но въпреки това изкусно привличаше вниманието към най-хубавото – големите бадемови очи. Лили никога не се бе виждала толкова изискано облечена.

— Да – каза Йоланте. – Така е чудесно. Този дебют трябваше да се състои отдавна. Време е, скъпа, да те представим пред аристократичното общество.

Въведоха Лили в изящна трапезария.

Четири огромни каменни колони – всяка изваяна като дърво, увито с лиани – поддържаха красив релефен таван на височина трийсет метра над пода. На предната стена се открояваха четири големи щита, всеки с различна форма, на които бяха изрисувани необикновени изображения и девизи на латински:

— Гербовете на четирите царства – обясни Йоланте, когато проследи погледа на Лили. – Земя, Море, Небе и Долен свят.

В средата на трапезарията гордо стоеше огромна мраморна скулптура на мускулест гръцки герой, който се бори с минотавър. Беше колосална – двете фигури бяха високи поне по три метра. От колана на героя висеше голям боздуган.

— Херакъл и критският бик – прошепна Лили. – Седмият му подвиг.

— Наблюдателна си – каза Йоланте. – Повечето хора смятат, че е Тезей, а не Херакъл. Как разбра, че е Херакъл?

— По боздугана на кръста му – отговори Лили и посочи статуята. – В гръцката митология Херакъл е известен с боздугана си.

Трапезарията постепенно се изпълни с аристократите, наблюдавали Игрите.

Бяха трийсетина и всички носеха официално вечерно облекло шити по поръчка смокинги за господата, бални рокли за дамите, плюс огърлици и обици, обсипани с диаманти.

Всички взеха коктейли; струнен квартет започна да свири камерна музика.

Шут с ръст на джудже с червен дяволски костюм и боядисано в червено лице подскачаше и тичаше през тълпата и правеше вълшебни фокуси.

Лили влезе в залата с ослепителната червена рокля и всички разговори секнаха. Дори шутът замръзна на място между подскоците, за да я огледа.