Лили погледна отдалечаващия се Вахерон.
Замисли се за Йоланте. През годините тя се бе проявявала и като смъртен съперник, и като удобен съюзник на семейството й. Това беше най-безмилостно неморалният човек, когото Лили бе срещала, но в момента не можеше да не изпитва жалост към нея.
След като Вахерон си отиде, Йоланте поведе Лили през тълпата аристократични особи.
Лили видя неколцина, които познаваше от вестници и списания предимно хора от кралските семейства на Англия и Дания, но останалите не познаваше. Това бяха сенчестите управници на
Видя голям телевизионен скрап със списък:
Бойците. Имената на загиналите бяха задраскани. Името на баща й беше сред представителите на Царството на Земята – капитан Джак Уест-младши, Австралия.
Изведнъж пред нея застана мъж, облечен с червена одежда на католически кардинал, и закри телевизионния екран. Имаше тънък мустак, шарещи очи и се усмихваше с нескривана радост.
Лили се изненада. Можеше да се закълне, че е виждала този човек някъде.
— Млада госпожице, каква висока чест! Да срещна Оракула на Сива! – възкликна той, хвана ръката на Лили и се поклони.
„Разбира се, че е чест“, помисли Лили. От известно време знаеше, че католическата църква е съвременно въплъщение на древния египетски култ към слънцето, култа към Амон-Ра. От свещеническите одежди с ярки слънца до многото обелиски, украсяващи Рим и Ватикана, всичко в църквата беше посветено на култа към слънцето. За един кардинал наистина би било чест да се запознае с човек, произхождащ от древен египетски царски род.
— Лили, това е кардинал Рикардо Мендоса – каза Йоланте. – Кардинале, това е Лили Уест, истинска дъщеря на последния Оракул.
Кардиналът огледа Лили от главата до петите по начин, който никак не й хареса. Направи го като купувач на коне, който оценява млада кобилка.
— На колко години си, Лили? – попита той.
— На двайсет.
— И още си девица?
Въпросът свари Лили неподготвена. Кой пита такива неща?
— С цялото ми уважение, кардинале, това не ти влиза в шибаната работа.
Кардинал Мендоса оглеждаше съвършено безсрамно гърдите и корема й. Сякаш дори не я чу.
— Няма значение. Великолепна си такава, каквато си. Просто великолепна…
Въпреки че се чувстваше отвратително, Лили не можеше да се отърси от чувството, че е срещала този човек и преди.
И тогава си спомни.
Не се бе запознавала с този човек, беше го виждала – в Пайн Гап, при инструктаж за сигурността, по време на мисията за откриване ма Шестте камъка на Рамзес.
Беше видяла снимката му заедно с някакви биографични данни на компютърен екран.
След смъртта на жестокия отец Франциско дел Пиеро по време на мисията за Седемте древни чудеса кардинал Рикардо Мендоса беше назначен за ръководител на най-силния орган на църквата, Конгрегацията за доктрината на вярата орган, някога бил известен под друго име: Инквизиция.
Мендоса беше експертът на Католическата църква по древността и съветник по въпросите, свързани с Deus Rex, владетелите богове от Царството на Земята.
Мендоса се усмихна злокобно.
— Един ден ще станеш прекрасна съпруга на някой мъж с късмет, Оракуле. Наслаждавай се на Игрите.
Отдалечи се и остави Лили с чувството, че я е омърсил.
— Това беше гадно – каза тя.
Йоланте сви рамене.
— Църквата има своето предназначение. Това, че е решила да бъде само от мъже, е срамно. Не е добре за самите тях. Влияе на мисленето им, притъпява умовете им. Ела… искам да те запозная с още хора.
И поведе Лили към двама млади благородници, близки до нейната възраст. Единият беше персиец – пълен, червендалест и запотен. Стискаше чаша вино и пиеше от нея на големи глътки. Вторият младеж гледаше в противоположна посока. Беше добре сложен, чернокос.
Обърна се и се усмихна.
При вида му Лили замръзна. Стомахът й се сви.
Беше Дион. Дион Десакс от Станфорд.
— Здравей, Лили – поздрави я той със съвършената си уверена усмивка.
Умът на Лили се понесе във вихрушка.
Както много други момичета на нейната възраст, в мрачните си моменти и тя се бе питала защо този очарователен младеж кани точно нея да излязат заедно, след като има толкова много други момичета, от които да избира.
Надяваше се да е било заради нещо специално у нея – било то ум, външна привлекателност или поне усмивката й.
Последното, което би си помислила, беше, че някой в Станфорд знае тайнствената й биография и че ще я ухажва заради нея.