Сега обаче изглеждаше, че е точно така. Дион бе знаел.
Беше знаел от самото начало.
Лили се почувства предадена, излъгана, измамена. По-лошо. Чувстваше се глупачка.
Йоланте ги представи.
Посочи дебелия принц и каза:
— Лили Уест, позволи ми да ти представя принц Джордж Халил, братовчед от дома на Хадес. – След това посочи хубавеца. – И принц Дионисий Десакс, първороден син на нашия домакин, кронпринц и престолонаследник на Долния свят.
Дион целуна официално ръката на Лили.
— Вече се познаваме. Не очаквах да я видя тук, на Игрите, но се радвам, че я виждам.
Вгледа се с дълбоките си кафяви очи в нейните. Нахаканото му изражение казваше: „Да, знам коя си, от самото начало“.
Лили забеляза две хубавички принцеси, облечени в скъпи розови рокли, да наблюдават разговора им внимателно и да оглеждат хубавия син на Хадес.
След това дебелият, Джордж, развали момента, като изтърси:
— Та как ти харесват Игрите досега, Лили?
Лили се сепна.
— Научавам много – отговори уклончиво.
Принц Джордж продължи с пиянско заваляне:
— Ами, аз мисля, че са просто брилянтни. Бойци, минотаври, лъскави мечове, взривени глави, смъртни битки. Брилянтни! Видя ли как Петият воин се справи с Гурката в края на последното изпитание? Моментът беше на живот и смърт. Боже, това е просто чудесно забавление!
Лили го погледна накриво.
— Забавление? Смяташ, че всичко това е забавление?
— Разбира се! Искам да кажа, да, разбира се, някои от тях умират. Обаче нямат царска кръв, нали? За тях е чест да умират пред нас.
Лили се вторачи в дебелия пиян принц.
А той сниши глас и продължи със заговорнически шепот:
— И ще става по-хубаво. Знам от надежден източник, че арената за Четвъртото изпитание ще е просто изумителна. Вахерон също ми каза, че ще можем да видим воина на Хидра. А Петото изпитание ще е с мащаб, невиждан досега на Игрите. О, какво удоволствие е да си тук, какво удоволствие!
За щастие в този момент звънна камбанка, която прикани гостите да заемат местата си около масите за Хранене.
Дион се наведе към Лили.
— Моля те, прости му, прости и на мен. Наистина не знаех, че ще си тук, честно. Ако успея да уговоря с баща ми, ще се радвам да седнем заедно да хапнем по-късно, за да мога да ти обясня. Сега ми позволи да те придружа до масата ти.
Вдигна лакът към нея…
… Лили не сложи ръката си върху неговата.
Двете хубави момичета наблизо изпъшкаха ужасени.
— Йоланте ще ме заведе – каза Лили троснато и тръгна към масите.
Лили седна до Йоланте заедно с шестима други членове на царския дом.
В гигантската трапезария с каменни стени имаше пет маси. Четири бяха за царските дворове и една – поставена по-високо от останалите за Хадес и другите трима царе.
От двете страни на масата им, като огромни статуи, стояха воините с лъвски глави от Второто изпитание, с водната яма. И двамата бяха едри, но не колкото бодигарда на Хадес с маска на куче, който както обикновено стоеше зад господаря си.
Лили наблюдаваше четиримата царе е любопитство.
Всички бяха достолепни на вид мъже на около шейсет. Изглеждаха наблюдателни и във видимо добро здраве. Всъщност колкото по-внимателно ги оглеждаше, толкова повече й приличаха на съвременни изпълнителни директори на някоя фирма, а не на царски особи.
По средата между петте маси, на видно място, имаше олтар, на който бяха поставени златните сфери от Второто и Третото изпитание.
Лили ги видя от толкова близо за първи път – бяха ослепителни. Наистина изящни.
Бяха големи колкото волейболна топка и излъчваха някакво неземно сияние, което идваше от вътрешността им.
Лили се вгледа в тях по-внимателно и ахна.
На всяка от златните сфери беше изобразена Земята, с очертанията на континентите. Бреговите линии не бяха съвсем точни – като че ли отговаряха на света от друго, по-старо време.
Това не бяха просто златни сфери – бяха златни глобуси.
— Какво точно представляват сферите? – попита Лили.
— Много стари са – отговори Йоланте. – Открай време се пазят в свещено хранилище тук, в Долния свят, което се отваря само когато се отвори Звездната камера.
— От какво са направени?
— В предишни епохи се е смятало, че притежават силата на боговете – обясни Йоланте. – С развитието на знанията и мъдростта на човечеството обаче нуждата от божествени обяснения е отпаднала. Днешният цар Хадес е мъдър и любознателен човек. Когато преди малко повече от месец хранилището се отвори, той проведе някои експерименти със сферите и установи, че са от вид кварц, който се среща тук, на Земята. Кварцът е много особена субстанция. Има проводимост. Може да запаметява вибрации и резонанси, нещо като природен харддиск. Хадес ми каза, че всеки от тези златни глобуси има вътрешна енергия, която пулсира с честоти, невиждани никъде в природата и непознати на науката.