— Това Джак Уест-младши ли е, или очите ми ме лъжат? – попита едрата жена. Фамозният Ловец, най-голямото котенце в страховитите австралийски САС?
— Какво прави на такова място мило момиче като теб, Джина? – отвърна Джак.
Жената се ухили. След толкова много години не се бе променила никак.
Казваше се Джина Нюман, от Морската пехота на Съединените щати, позивна Майката си трака – или само Майка.
— Какво стана с теб, Джак? – попита Майка. – През деветдесетте беше огън. В първата десетка на света. Ами избяга от Ирак, в Пустинна буря, със собствения самолет на Саддам Хюсеин, и беше станал легенда, наистина. После изведнъж изчезна. Изпари се. Къде, по дяволите, се дяна?
— Една мисия стана мой живот – отговори Джак. – През 96-а, ме изпратиха да защитавам едно малко момиче и това продължи до 2008-а. Осинових момичето. Ожених се. Открих, че съм част от древно пророчество.
— Пророчество? – учуди се Майка.
— Знаеш ли, някак си се свиква с епичната и историческата страна на всичко – каза Джак.
— Да, наистина не съм виждала нещо толкова откачено, откакто Цирк дьо Солей беше във Вегас – изсумтя Майка. – Смахната френска циркаджийска дивотия! Имаш ли някаква идея как да се измъкнем от тази перверзия?
— Още не. Още преодолявам изненадата си – отговори Джак.
— А пазиш ли още онзи самолет, който отмъкна от Саддам?
— „Халикарнас“ ли? Не, за съжаление. Загубих го, когато трябваше да се добера до едно голямо подземно светилище. Жалко. Сега имам друг. Отмъкнах го от един монархически задник, след като го убих. Руска имитация на „Конкорд“ е. Бърз.
Джак кимна към мрачната обстановка.
— Как попадна тук? Това не прилича на редовна операция на морската пехота.
— Казах ти, вината е моя – обади се Астро. – Бях на обиколка, в Афганистан. База Ледърнек, в Кандахар. Извикаха ме в една палатка и там беше командващият на морската пехота. Чакаше ме. Около него стояха някакви типове с костюми. Знаеха много – питаха ме за мисията ни през 2008-а, за Шестте свещени камъка, за пророчеството за Петимата велики воини и така нататък. След това попитаха за Майка и нашия командващ офицер, капитана. Искаха да им кажа дали знам нещо за тях и за група на име „Маджестик-12“ . Не знаех нищо. Само им казах, че това са двама от най-добрите морски пехотинци, които съм срещал. Добавяш към тях Томахавката и получаваш невероятен екип.
Погледна към другите двама морски пехотинци, които седяха под високата до кръста ламаринена стена на клетката, извън полезрението на Джак.
— Извинявай, но тук има някой, с когото мисля, че трябва да се запознаеш.
Най-старшият морски пехотинец се изправи и Джак успя да го огледа. Беше строен и силен, с твърди жилави мускули. Тъмната му коса беше остригана, за да могат да имплантират взрива в тила му, лицето му беше загоряло от слънцето и красиво. Сега не носеше огледалните тъмни очила, така че Джак видя очите му.
Привлякоха вниманието му.
Два кошмарни белега – по един на всяко око прорязваха кожата вертикално, през клепачите.
Астро ги представи един на друг:
— Капитан Джак Уест-младши, служил в австралийските САС, позивна Ловец, запознай се с капитан Шейн Скофийлд, американска морска пехота, позивна Плашило.
Морският пехотинец с белезите на очите се втренчи в Джак, после кимна.
— Капитане – каза предпазливо и погледна дланта му. – Каква е тая ръка?
Джак погледна към титановата си лява ръка. Една от причините да носи ръкавица на нея и фланелка с дълъг ръкав беше, че не искаше да привлича вниманието на хората. Плашилото обаче я бе видял веднага.
Джак би могъл да каже, че е последна дума на техниката, напълно подвижна управлявана с мотор ръка, направена от покойния му ментор Магьосника, след като истинската му ръка бе изгорена от внезапно потекла лава край вулкан в Уганда, но каза само:
— Загубих старата в лоша ситуация. Тази е по-добра.
— Хубаво. Какво знаеш за това място и за тези игри? – попита Плашилото.
— Не много повече от вас – отговори Джак. – Упоиха ме и ме отвлякоха. Свестих се в килия и веднага ме нападна минотавър с нож. Ти?
— Доведоха ни тук под фалшив предлог – отговори Плашилото. Задно с Астро, Майка и Томахавката кимна към последния морски пехотинец в клетката, по-млад и русоляв. – Казаха ми, че ще участваме в съвместна операция с Делта в Южен Афганистан. Качихме се на самолета с момчетата от Делта, летяхме кратко, може би час, а когато кацнахме, се оказа, че сме на отдалечена писта в пустинята, близо до крайбрежие. В Афганистан няма брегове. Той е изцяло на сушата. Бяхме излезли от Афганистан. Пистата, на която кацнахме, не беше нещо повече от заравнена ивица, покрита с трамбован пясък. Никакви сгради, никаква цивилизация. Имаше само един човек, онзи тип, Вахерон, и един пикап, с клетка в каросерията. Типовете от Делта не изглеждаха изненадани. Просто влязоха в клетката.