Докато оглеждаше чудовищно сложния лабиринт, Джак видя двете златни сфери оставени на различни хоризонтални нива, без изход – намираха се от двете страни на централната ос на съоръжението.
Джак опита да огледа всички нива на лабиринта.
При това забеляза, че не всички хоризонтални части са от дебел камък.
Някои бяха по-тънки и като че ли бяха окачени на панти.
„Капани на пода“, помисли си.
Две гигантски водни колела се въртяха в двата края на огромния лабиринт и издигаха нагоре жълта течност от езерото в големи метални кофи.
Всяка кофа вероятно съдържаше хиляда литра, прецени Джак, и изсипваше съдържанието си в лабиринта. Гравитацията и механизъм, който отваряше капаците в хоризонталните плочи, вършеха останалото – съдържанието на кофите периодично се изливаше в проходите на лабиринта, за да изпрати невнимателните на смърт.
Вахерон не беше приключил.
Засмя се злобно.
— Не само лабиринтът защитава сферите.
В този момеят двамата воини с лъвски глави на Хадес, облеченият в черно Хаос и облеченият в бяло Страх, влязоха в лабиринта през изхода в горния край, бързо се спуснаха до двата прохода без изход, където бяха сферите и застанаха пред тях.
— За да стигнат до сферите, нашите бойци ще трябва не само да се справят с лабиринта, но и да победят Хаос и Страх.
Вахерон се засмя.
— Въпреки всичко, отваряйте си очите, защото може да видим и пристигането на още един от най-добрите воини на цар Хадес – добави загадъчно.
Знатната публика замърмори възхитено и одобрително.
Лили, застанала в царската ложа до Йоланте, наблюдаваше случващото се със страх. Беше прекарала нощта в много комфортна спалня в покоите й, макар че би предпочела да е с Джак и другите в клетката.
Вахерон вдигна пръст.
— Както всички знаем, богиня Артемида винаги е обичала храбрите ловци, така че има още един начин боец да напусне лабиринта, след като изходът бъде затворен. Ако някой успее да улови трофея на богинята, елен, ще бъде пуснат да излезе. Разбира се, този боец ще трябва да се справи, докато самият той е обект на лов. Като че ли чувам да питате… Какво ще бъде Свещеният елен?
В този момент в горния край на лабиринта се появи дребна фигура, облечена в червено.
Лили изпъшка.
Беше шутът от банкета, Мефистофел. Коварният дребен тип, убил минотавър, без да му мигне окото, за забавление на знатните гости.
Уродливият шут носеше безвкусна корона с еленови рога. Размаха смъртоносното си оръжие и се поклони весело на публиката.
От мястото си пред езерото Джак едва успя да види малкия човек с еленовите рога. Не знаеше какво да мисли за него. Вахерон добави:
— И накрая, всеки боец е избрал двама придружители в това изпитание. Този път те няма да са оковани за него. Могат да му помогнат. Могат да му попречат. Тяхното оцеляване не е от значение. От значение е оцеляването на боеца. Успех на всички.
Вахерон бе осведомил Джак за това изискване, когато отиде при тях, така че сега той чакаше на каменната платформа с двамата си придружители Алби и Рокси, малкият черен пудел.
МОСТЪТ КЪМ ЛАБИРИНТА
В интерес на истината, след като видя вертикалния лабиринт и си даде сметка какво се иска, за да се изкачиш по него, Джак разбра, че няма голям избор по отношение на придружителите.
Дясната ръка на Скай Монстър беше зле ранена при Третото изпитание – нямаше да може да се изкачва, да не говорим да прескача капани и да виси от ръбове на стени. Лили беше при гостите.
Оставаха Алби и двете кучета.
На Алби можеше да разчита. Хлапето, вече на двайсет и една, беше умно и отговорно. За този лабиринт Джак бездруго би избрал него.
Тъй като Рокси беше по-дребна от Аш, можеше да я носи, както в момента. Беше от полза, че като куче беше склонна да пази. Кой знае, може би пък би могла да подуши бедата преди тях?
Вахерон се провикна:
— Нека Четвъртото изпитание започне!
И лудостта наистина започна.
Другите бойци се спуснаха по ниския каменен мост над вонящото езеро към подножието на лабиринта. – Алби понечи да тръгне напред, но Джак го задържа с ръка.
— Чакай. Още не.
— Защо? – попита младежът.
И тогава се случи.
Двама от бойците – симпатичен млад мъж с алената униформа на отбора на Хадес и един от бразилски те специални части, когото Йоланте бе посочила по-рано – се спуснаха преди другите към най-ниското ниво на лабиринта…
… и оставиха придружителите си, общо четирима, да заемат отбранителни позиции зад тях и да препречат пътя на останалите бойци.
Четиримата започнаха да се бият с другите, които искаха да минат по моста.