Раздаваха се удари. Мъже се блъскаха навсякъде. Един падна в димящата вода и изпищя от болка, когато тя го обгърна.
— Господи! – изпъшка Алби.
— Печелят време – каза Джак. – Предположих, че някой ще го направи. Тези четиримата няма да издържат дълго пред всички останали бойци. Буквално се жертват.
Беше прав.
Четиримата защитници на моста скоро бяха победени от нападателите и избутани в смъртоносното езеро, но преди това успяха да свалят трима други придружители. Междувременно техните бойци, човекът на Хадес и бразилецът, вече бяха стигнали второто ниво на лабиринта.
Доста добра преднина.
Джак се обърна към Алби:
— Добре. Сега се съсредоточи. Искам да огледаш лабиринта, да набележиш път през него и да го запомниш.
Алби пребледня.
— Да запомня път през това? Все едно гледам чиния спагети.
— След като влезем вътре, няма да виждаме нищо и ще трябва да гадаем каза Джак. – Постарай се. Гледай едната половина, ляво или дясно. Така го делиш на две. След това преброй нивата, за да знаем винаги колко далече сме от върха. После опитай да запомниш пътя към изхода.
— Добре, ще… – отговори Алби и изведнъж млъкна. Нещо зад рамото на Джак бе привлякло вниманието му.
Обърна се.
По моста зад тях крачеше абсолютен гигант, който току-що се бе появил от изхода в основата на възвишението на Хадес.
Като двамата воини с лъвски маски горе в лабиринта, този също имаше шлем, но оформен като зъбеща се змия. Имаше съвременна защита за тялото, налакътници и наколенки, оцветени в тъмносиво.
Най-много биеха на очи обаче двата злокобни камшика – по един във всяка яка ръка.
Джак ги позна – бе ги виждал в историческите книги.
Бяха особено жестока разновидност на камшика, наречена флагрум и използвана от древните римляни: пет или шест въжета или ивици кожа на дървена дръжка. В края на всяко въже има остриета, които трябва да срежат кожата на жертвата.
Остриетата на камшика на този тип блестяха на дневната светлина.
Горе, в ложата, Вахерон вдигна доволно ръце и извика:
— Дами и господа, приветствайте Хидра! Вече никой не може да се откаже от това изпитание!
Зрителите изръкопляскаха.
Лили гледаше ужасена как Джак и Алби хукват към лабиринта, за да не ги настигне напредващият воин със змийска глава.
НАЧАЛОТО
Хоризонталните первази, без парапети, бяха тесни и на разстояние от около един и осемдесет.
Нагоре можеше да се напредва по няколко начина.
Първо, можеше да се изкачиш през вертикалните отвори по стъпенките, вдълбани в стената.
Второ, можеше да скочиш над къса шахта и да стигнеш до следващото ниво. Това беше по-трудно – трябваше доста голям отскок и сила, за да се уловиш за горния перваз, да се изтеглиш на лакти и след това да се покатериш горе.
И трето, лабиринтът беше вертикален, така че можеше – ако смееш – да се покатериш по предния ръб на вертикалните прегради, при което трябваше да увиснеш опасно над отровното езеро долу.
Джак мушна Рокси под фланелката си и се улови със скок за перваза на първото ниво. Покатери се горе точно когато един едър американски „тюлен“ партньор на американския боец Мънро, оставен назад от шефа си, се хвърли към него с нож!
Преди Джак да успее да реагира, Рокси изскочи от фланелката му с лай и ръмжене и захапа ръката с ножа. Увисна на китката на „тюлена“ като териер.
„Тюленът“ се сепна и това даде време на Джак да го улови за ръката и да го блъсне долу в езерото, след като отскубна кучето от китката му.
„Тюленът“ падна с плисък във вонящото езеро, изкрещя от болка и потъна.
Джак сложи Рокси на перваза.
— Добро куче – каза и подаде ръка на Алби.
Алби се покатери на първото ниво при тях.
— Боже, този лабиринт е достатъчно труден – изпухтя Джак. – Обаче да се изкачваш по него заедно с всичките тия задници е наистина проблем. Хайде, да вървим.
ПЛАШИЛОТО СРЕЩУ ИНДИЕЦА ОТ МАРКОС
Бягаше с Астро и другия морски пехотинец, лейтенанта с пясъчноруса коса Тим Боулс, Томахавката. След като видя лабиринта от влака на заложниците и си даде сметка каква пъргавина е нужна, за да го преодолееш, Плашилото реши да остави Майка да почива.
След като се изкачи пет нива, екипът му се натъкна на екипа на друг боец – индийски войник с черна превръзка на главата от елитните индийски военноморски специални части, наречени МАРКОС.