Четирите легендарни царства

Беше изумително.

Издигаше се във висините като остър кинжал от черен камък. Различни тъмни замъци, крепости, асансьори и стълби стърчаха от степите на различни нива и всичко това изглеждаше определено заплашително в отразеното сияние на прожекторите.

Широка, подобна на замък конструкция обхващаше планината в средната й част на около двеста и петдесет метра над мястото, където беше Джак. Беше нашарена със светлините на много прозорци.

Цялата планина странно напомняше Айфеловата кула – широка основа и стесняващо се нагоре тяло, първо по-плавно, после рязко. Джак не виждаше какво има на върха – там горе беше много тъмно, – но успя да различи нещо като мрежа, което се разпростираше настрани от него, мрежа, която закриваше нощното небе.

Хадес прекъсна мислите му с глас, който отекваше в огромното пространство:

— Доведени сте тук като представители на четирите вечни царства, за да участвате в най-голямото изпитание, Големите игри на Хидра.

Джак огледа другите бойци.

Всички бяха вперили очи в Хадес. Двата минотавъра го слушаха особено внимателно, гордо вдигнали глава.

Мъжът вляво от Джак, с пустинна бойна униформа, каска на морски пехотинец и огледални очила, кимна към тениската му с Хоумър Симпсън и каза:

— Хубава фланелка, приятел.

— Ако знаех, че ще присъствам на това парти – отвърна Джак, – щях да се облека по-подходящо.

— Да победиш тук – прогърмя гласът на Хадес, – означава името ти да отекне през вековете. За теб ще се пеят песни, ще се пишат епоси, както за всички предишни бойци от тези Игри. На тези славни арени, в тези тунели и лабиринти, са се раждали герои и са се създавали легенди.

— Настоящите игри са исторически дори и преди да са изпълнили основната си цел – продължи той. – Участват няколко забележителни бойци – ни повече, ни по-малко трима синове на царе представляват бащите си тук. Това е безпрецедентно.

Тълпата зад Хадес се оживи. Неколцина засочиха с ръце. Джак видя как трима от бойците кимнаха на зрителите.

— И, как успях да пропусна? – продължи Хадес. – При нас ще се състезава дори Петият воин.

Пронизващият му поглед се впери в Джак.

Джак изведнъж почувства как всички очи – и на състезатели, и на зрители – се вперват в него.

С глупавата тениска, джинсите и възголемите кубинки се чувстваше като че ли е в поредния сън – онзи, в който отиваш на училище гол.

Хадес се усмихна на Джак.

— Да, да. Петият велик воин, лично. Никога в историята в Големите игри не е участвал някой от петимата воини. Това е знаменателно.

Сега Джак наистина се чувстваше неловко. Усещаше обвинителните погледи на останалите състезатели. Щеше му се Хадес да престане да говори за него.

Владетелят вдигна ръце.

Преди четирийсет дни Звездната камера – най-съкровеното светилище в моето царство – се отвори за първи път от три хиляди години, за да приветства завръщането на славната Хидра. Поради което сега, в съответствие с древните закони, сме се събрали, за да проведем нашите Игри. Като владетел на това царство – последният от дълго потекло царе, – на мен се пада честта да бъда арбитър на Игрите. Свещен дълг е да водя Игрите и в изпълнението на моя дълг няма да използвам страх, нито ще показвам предпочитания.

Обърна се към заможните зрители на трибуните зад него.

— Не мога да бъда подкупен. Няма да приема молби за милост. Специално отношение няма да имам към никого, бил той най-знатен боец или нисш минотавър. Не мога да показвам снизхождение и няма да правя разлика. Правилата на Игрите са древни и ясни. За мен е чест да ги прилагам… дори и това да означава собствената ми гибел. Приятели царе, лордове и дами, почетни гости и бойци. Добре дошли в моето царство. Добре дошли на Големите игри.

Умът на Джак препускаше отчаяно и опитваше да настигне случващото се.

Беше достатъчно лошо да се събудиш на странно място гроги и объркан и да те нападне с нож човек с бича маска. Сега слушаше за Ад и Хадес, Звездна камера, която не се била отваряла от три хиляди години, и нещо, наречено „славната Хидра“, което, изглежда, се връща отнякъде.

— И така – продължи Хадес и кимна към двамата минотаври, застанали наред с другите бойци пред килиите. – Виждам, че двама от бойците не са се справили с първото изпитание, така че се налага да…

— Чакайте! – извика някой.

Всички на арената се обърнаха към боеца непосредствено до Джак, отдясно.

Зрителите на трибуната се смълчаха. Някои гледаха Хадес с тревога.

Джак наблюдаваше всичко много внимателно. Както и морският пехотинец вляво от него.

Мъжът вдясно, който извика, беше висок азиатец, изправен като шомпол. Беше с маслинена на цвят тениска, зелени униформени панталони и ботуши. Не съвсем бойно облекло. По-скоро нещо, което войник би носил в спалното помещение.