Выбрать главу

Джак си помисли, че този човек вероятно е бил до­веден по начина, по който беше доведен и той…

— Казвам се Джейсън Чен – извика мъжът на ан­глийски – и съм капитан в тайванската армия, базиран в Тайпе. Тук съм против волята си! Бях отвлечен! На­стоявам да бъда освободен незабавно!

Зрителите го гледаха с увиснали челюсти.

Повечето от останалите бойци, забеляза Джак, гле­даха право напред или в краката си, все едно нямат нищо общо с протестиращия.

Цялата арена притихна.

Погледът на Хадес се спря на тайванеца.

— Моля? Не те чух – каза той.

Капитанът от тайванската армия изпъчи гърди.

— Казах, че името ми е Джейсън…

Главата му експлодира.

Просто се пукна и наоколо се пръснаха стотици къс­чета плът – като пъпеш, зареден с фойерверки.

На лицето на Джак се лепна кърваво парче мозък. Обезглавеният труп се свлече в триците, а от шийните артерии започна да се излива кръв и да се събира на локва около прекалено големите кубинки на Джак.

Джак отново се обърна към Хадес и видя, че до него е застанал втори човек – беше пристъпил напред от тъмнината. Някакъв помощник.

„Помощникът“ отпусна ръката си с ръкавица, в която държеше малко дистанционно управление. Из­глеждаше много особено. Напомняше някакъв висш жрец беше с дълга червена роба, плешив или с бръс­ната глава. Очите му бяха изпъкнали като на човек с прекалено активна щитовидна жлеза и това, заедно е голата глава, определено му придаваше вид на насекомо.

Ужасен от зловещия взрив в главата на тайванеца, Джак погледна зрителите на трибуната, за да види как реагират.

Видя само безразличие.

Отпиваха шампанско и клатеха глави.

Ръката му сякаш сама се вдигна към собствената му глава, той докосна гладко избръснатия си тил…

… и го напипа.

Пресен белег, малко над врата. Значи затова бяха избръснали главата му.

Бяха имплантирали нещо в нея – малък експлозив. Същият като този, който бе пръснал мозъка на тайван­ския капитан.

Ето как Хадес си гарантираше подчинение.

Всички други също бяха с бръснати глави…

„В какво съм попаднал?“ – запита се трескаво.

— Колко жалко – каза Хадес. – Жалко и за подкрепя­щия го екип.

Кимна на помощника си и под балкона се отвориха стоманени капаци и се видяха четири много странни железопътни вагона върху релси, минаващи в изкопа­на в скалата хоризонтална вдлъбнатина.

Вагоните приличаха на фургоните, използвани ня­кога за превозване на циркови животни – отстрани имаха високи до кръста стени от дебела ламарина, прозорците и покривите бяха решетки от дебели сто­манени пръти. Джак преброи по четири отделения във всеки вагон, общо шестнайсет.

Във всяко отделение имаше по четирима или пети­ма души, които гледаха тревожно към арената.

Шестнайсет отделения. Шестнайсет бойци.

— Убий подкрепящата група на капитан Чен – наре­ди спокойно Хадес.

Изцъкленият му помощник вдигна дистанционното и натисна някакъв бутон.

В резултат от покрива на тунела над единия от ва­гоните се изля някаква сива течност и заля едното му отделение.

„Прилича на цимент – помисли си Джак, – нещо като гъста каша“. И явно беше гореща, защото нагоре се вдигнаха кълба пара.

Беше и тежка, защото събори двамата мъже и двете жени в отделението на пода. Те паднаха под тежестта на изливащата се маса и запищяха, докато тя ги заливаше.

Скоро писъците стихнаха и в стоманеното отде­ление на вагона остана само сивата изпускаща пара маса, която капеше над ръбовете на ламарината.

„Боже! – помисли си Джак. – Това са заложници“.

Хадес въздъхна.

— Както говорех, преди да бъда прекъснат така гру­бо, двама от нашите бойци не се справиха с Първото изпитание. Поради това техните поддържащи екипи също трябва да бъдат ликвидирани.

Кимна на помощника си.

— Мосю Вахерон, убийте поддържащите екипи на двамата провалили се на Първото изпитание.

Помощникът Вахерон отново натисна дистанционното…

… и горещата каша заля още две от отделенията на влака. Нови писъци. Още отчаяно гърчене.

Когато обитателите на двете отделения умряха, Ха­дес се обърна към арената.

— Разбира се – каза той, – както е било винаги, смъртта на тези бойци дава шанс на победителите им да заемат техните места. В правилата и духа на Игрите няма социални класи. Дори най-нисшият минотавър може да се състезава с най-знатния боец и да преследва безсмъртието на победата. Моля, бележете минотаврите.