Видя, че спартанът на Хидра е точно зад тях.
Без да се колебае, Джак скочи от каросерията на тайфуна на предницата на спартана, направи две крачи и за ужас на Хидра се качи на кабината.
Отвори люка и скочи вътре. Изрита волана, чака че предпазната възглавница да се издуе право в лицето на Хидра.
Хидра за миг се стъписа и Джак се възползва от това и го изрита от кабината. После седна зад волана. Скай Монстър продължи да обикаля трюма, а през това време Джак се изкачи по спиралната рампа към палубата.
Докато се случваше всичко това, двамата пилоти на хеликоптера летяха покрай контейнеровоза и опитваха да открият тайфуна вътре.
Щом го видяха през пролука в корпуса, увиснаха пред нея и зачакаха да се появи отново, за да стрелят.
Пилотът стискаше контролния лост, с пръст на спусъка, готов за стрелба, в очакване тайфунът да се появи…
Появи се.
Пилотът натисна спусъка.
От страничното оръдие изскочи пламък.
Но само за миг.
Защото точно в този момент от палубата горе излетя огромен спартан и се стовари върху двойния ротор на хеликоптера.
Джак бе изкарал машината на палубата.
Сега обаче не беше в нея. Засили я към ръба и в последната секунда изскочи. Спартанът излетя и падна върху алигатора.
Осемтонният бронетранспортьор падна върху хеликоптера.
За миг счупи двойния ротор и купчината метал се разби край борда на контейнеровоза сред огромен огнен взрив.
Майка видя какво става навън и викна:
— Мамка му! Това смахнато копеле свали хеликоптера!
— Мисля, че това беше сигналът – каза Скай Монстър.
— Абсолютно – съгласи се Майка. – Това е най-добрият шанс да се чупим оттук. Давай!
Скай Монстър погледна тъжно останките от спартана – нямаше как да знае дали Джак е бил вътре, или не – и направи каквото му казаха.
Като бе жертвал себе си, за да отстрани двете най-сериозни заплахи – хеликоптера и спартана, Джак им бе дал шанс да се измъкнат и те трябваше да се възползват от него.
Алби потупа Скай Монстър по рамото и каза:
— Карай на север. На север, възможно най-бързо.
Скай Монстър подкара в северна посока покрай корабното гробище, покрай ръждясващите корпуси, под извисяващите се носове и кърми.
Четирите управлявани от минотаври бъгита ги преследваха още известно време, после, изглежда, получиха нареждане да прекратят преследването, защото изведнъж всички завиха обратно и подкараха към гаражните врати, през които царството на Хадес се снабдяваше с провизии.
Майка, застанала на задната врата, ги проследи с поглед.
— Какво мислиш? – попита Астро, който застана до нея.
— Не мисля, че просто ще ни оставят да се махнем, но ако искат да ни дадат преднина, трябва да се възползваме максимално – каза тя.
Тайфунът продължи на север, огрян от лъчите на залязващото слънце.
Самият Джак, който не разполагаше с превозно средство, остана на палубата на изоставения кораб, загледай в залеза.
Чакаше да дойдат.
Не чака дълго.
След двайсетина минути минотаврите на останалите четири бъгита се върнаха, водени от Хидра – бронята му беше издраскана и смачкана от падането със спартана, – и заобиколиха Джак на палубата.
Той не оказа съпротива, когато му сложиха белезниците и го натикаха в едно от бъгитата.
След това подкараха към товарната рампа, назад към Долния свят, където без съмнение го очакваше наказание.
Четирите бъгита спряха в подножието на планината-дворец на Хадес. Преди всичко изглеждаше внушително и елегантно, а сега, заради разрушението, предизвикано от Джак Уест-младши, планината беше ужасно осакатена, грозна.
Релсите, на които беше влакът със заложниците, стърчаха изкривени от взрива на гранатата. Надолу се бяха посипали отломки и пръст като грозен сипей.
Древното и красиво сега беше опорочено и деформирано.
Аристократичните гости стояха смълчани, изпълнени с ужас, и наблюдаваха как Хидра свали Джак от машината до голямата стълба.
Разбира се, стълбата сега изглеждаше различно.
Някъде по средата на височината й беше изкъртена от удара на влака със заложниците.
Хадес, Вахерон и Лили стояха в горния й край, над прекъснатите релси, на които доскоро беше влакът със заложниците.
Хадес изгледа гневно Джак.
Вахерон също го гледаше изпълнен с гняв. Вените на слепоочията му пулсираха.
Останалите бойци стояха леко встрани и следяха случващото се изпод вежди. Хидра поведе Джак нагоре по стълбите към Хадес, Вахерон и Лили.
Хадес кимна на церемониалмайстора и Вахерон заговори:
— Господа и дами, позволете ми да изкажа своите най-искрени извинения. Никога тези игри не са виждали подобен възмутителен акт, подобна мерзост. Бойците не бягат от Игрите. Бойците не правят опити да освободят заложниците. Този боец най-безобразно опита да направи и двете и опозори и себе си, и нашия цар, нашия домакин.