— Нито за миг – отвърна Мей. – Освен че е контрабандист на антики, Съни Малик е и местен гангстер, който няма да се поколебае да ни застреля. След като научим каквото искаме, трябва да сме готови да бягаме.
Ванът спря пред къща със зидана ограда на около километър и половина от националния стадион. Къщата беше чиста и поддържана – остров на чистотата сред океан от мръсотия и прах. Ревът на тълпата от стадиона се чуваше дори и тук.
Мечо Пух и Мей слязоха.
След кратък разговор с двама въоръжени гардове – след което те позвъниха в къщата и претърсиха двамата за оръжия – ги въведоха вътре.
Мей и Мечо Пух влязоха в просторна стая с мраморен под, в която седяха четирима пакистанци, впили очи в огромен телевизор. Разбира се, гледаха крикета. Бяха Съни Малик и тримата му синове.
Съни седеше в голямо кресло. Обърна се, за да види посетителите.
Беше невероятно дебел човек на около шейсет, с издут корем, рошав сив мустак и множество брадички. Беше с крещяща хавайска риза, разкопчана на шията, и целият буквално блестеше от злато – три дебели верижки на шията, четири гривни на ръцете, безвкусни слънчеви очила от ерата на Елвис Пресли.
Издуха лениво дима от цигарата си и заговори:
— Госпожа Мейбъл Уест. Майка на Джак Уест-младши, бивша съпруга на покойния Джак Уест-старши, по прякор Вълка. За мен е чест най-после да се срещнем. Обичах да чета статиите ти в историческите списания, преди да изчезнеш след развода си. Трябва да кажа, че се радвах, когато отново започна да пишеш, след преждевременната смърт на Вълка. Винаги е удоволствие да срещна човек, който се интересува от древния свят като мен. – Усмихна се коварно. – Какво те води в скромния ми дом в този хубав ден?
— Трябва ми информация – каза Мей и вдигна пачка стодоларови банкноти, които бе осигурил Пух. – Готова съм да платя за нея.
След пет минути Мей и Мечо Пух влязоха със Съни в кабинет до стаята с телевизора и се вгледаха в компютърен екран. Показваше снимка на красива древна плоча с клиновидно писмо.
— Ето това продадох на Десакс – обясни Съни. – Глинена плочка, открита в Мосул преди година. 14-и век преди Христа. Това е деветата плочка от епоса на Гилгамеш.
— Деветата плочка? – попита Мей и погледна Мечо Пух. – Епосът на Гилгамеш е една от най-старите и велики поеми в историята. Гилгамеш е герой, който напомня за Херакъл – велик цар и воин, който извършва трудни подвизи. Епосът на Гилгамеш се състои от дванайсет плочки. Деветата описва пътешествието му до Долния свят, който е на края на Земята.
Погледът й се плъзна по клиновидното писмо.
— И я е купил Антони Десакс? – попита Мечо Пух.
— Не. Синът му, Дион. Каза, че била подарък за баща му, по специален повод. Харесвам Антони Десакс. През годините е купувал стойностни неща от мен. Дискретно, разбира се. Дион не ми харесва особено. Той е наперен арогантен глезльо.
Мей вдигна очи от плочката.
— Да, деветата плочка е, наистина. Макар че тук има допълнителни редове, които не съм виждала досега. Като че ли са упътване. – Преведе: – „Гилгамеш започна пътешествието си от северния град Хидра и продължи към южния му близнак до три четиринайсети от пътя, когато стигна до тунел, охраняван от двама космати човеци, през който се влизаше в царството на господаря на Долния свят…“
Мей млъкна.
— Три четвърти от пътя…
Погледна Съни и премигна. Опитваше да скрие вълнението си.
— Тази плоча е намерена в Мосул, казваш? Ислямска държава?
— Те са най-добрите крадци на изкуство след нацистите – отвърна Съни с усмивка.
След това махна безвкусните си тъмни очила и впери в нея кръвясалите си очи. Беше доловил вълнението й.
— Госпожо Уест, нищо на този свят не ме разстройва повече от това да продам вещ за по-малко от пазарната й цена. Дион Десакс ми плати 600 000 долара за тази плоча, а сега имам чувството, че е трябвало да поискам повече. Много повече.
— Не, не… – Мей млъкна за момент. Не е нещо, което да я направи по-ценна за теб…
— Но я прави много ценна за теб – каза Съни. – Хората си мислят, че търгувам с антики, оръжия и наркотици, но не е така. Аз търгувам със стойност. Търгувам с всичко, което хората искат.
— Трябва да тръгваме… – каза Мей.
— Само след като ми кажеш за какво е всичко това – спря я Съни. – Или ще е по-добре да се обадя на Антони Десакс и да му кажа, че Мейбъл Уест току-що се е появила и е станала пепелява на цвят, когато е прочела плочката, която продадох на сина му? Момчета!
Тримата здравеняци, които гледаха крикет, скочиха и извадиха пистолети.
Влязоха в кабинета…
… точно когато Мечо Пух откъсна медната халка, която придържаше дългата му брада, и я хвърли в краката им.