Вахерон кимна на минотаврите и те поведоха Джак по тъмен каменен проход, осветен с факли, по който имаше и други килии.
След двайсетина метра проходът се разклоняваше.
Минотаврите избутаха Джак по десния ръкав и затръшнаха стоманена врата зад гърба му.
Блъсна го свистящ вятър.
Джак се огледа и видя, че се намира на тясна каменна конзола – мост високо над Долния свят. На триста метра под себе си виждаше вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание.
В края на конзолата имаше каменни стъпала, които водеха настрани, извиваха покрай облата страна на висящата платформа и се скриваха от поглед.
Когато отиде до тях, Джак чу Вахерон и минотаврите да минават по прохода и да отварят друга килия.
Пак стъпки. След това се затръшна стоманената врата на лявото разклонение на прохода.
„Двубой – помисли си Джак. – Но няма да видя с кого ще се бия, преди да стигна до площадката…“
Пое дълбоко въздух и се изкачи по стъпалата, за да срещне съдбата си.
Площадката се появи след петнайсет стъпала и Джак стъпи на нея.
От другата страна се появи друг боец и в един кошмарен миг Джак си помисли, че може да е Плашилото, новият му съюзник и приятел…
Но не беше Плашилото.
Оказа се сержант Виктор Варгас, ревностен католик и жесток бивш служител на бразилските специални части. И също като Джак – представител на царството на Земята.
Варгас беше висок поне един и осемдесет и пет – по-висок от Джак, а също и по-тежък, може би с петнайсет килограма. С нетрепващи черни очи и мургаво небръснато лице, Варгас се взираше в Джак гневно, с поглед на психопат, който знае, че трябва да убие, за да не бъде убит.
На площадката, до широкия отвор в средата, вече стоеше Хаос. Джак и Варгас нямаха оръжия, но Хаос държеше меч, спокойно отпуснат надолу.
В задната част на площадката имаше постамент, на който беше златната сфера.
Вахерон се върна на мястото си на терасата на зрителите.
— Нашият първи двубой ще бъде между сержант Виктор Варгас, представител на царството на Земята, и капитан Джак Уест, също представител на царството на Земята!
Обърна се към Хадес и се поклони. А Хадес каза:
— Нека двубоят започне. До смърт.
ДВУБОЙ 1: ДЖАК СРЕЩУ ВАРГАС (СРЕЩУ ХАОС)
Варгас веднага зае странна приклекнала поза и започна да кръжи около Джак като дива котка. Движеше се необикновено бързо за толкова едър мъж. Джак позна техниката веднага. Можеше да се очаква, че бразилски войник ще я използва.
Беше капоейра – бразилското бойно изкуство. Сред множеството техники, известни на света, капоейра се отличаваше само с едно основно качество – бързина.
Защитните похвати използваха бързи финтови движения, а нападенията бяха светкавични, остри и решителни. Ако първият удар не те извади от играта, тогава ще те извади вторият – несъмнено.
„По дяволите“, каза си Джак.
Лили гледаше от терасата за зрителите.
До нея бяха Йоланте и кардинал Мендоса.
Мендоса въздъхна.
— Колко жалко. Трима от нашите представители достигнаха до тази фаза на Игрите и двама от тях трябва да се бият помежду си. Наистина жалко.
Йоланте не сваляше поглед от сцената.
— Кой ще победи?
— О, Варгас ще победи – каза Мендоса. – Петият воин е смел, несъмнено, но сержант Варгас е майстор на капоейра, много добър при това. Обучаван е в ръкопашен бой. Освен това погледни Петия воин… колко е изтощен. Глупавият опит да избяга изсмука силите му. Този път няма къде да бяга. Ако има късмет, Варгас ще свърши с него бързо.
Джак и Варгас започнаха да се дебнат един друг навъсено.
Освен от противника двамата трябваше да се опазят от още три опасности външния ръб, облия отвор в средата и Хаос.
Варгас започна да мърмори бързо на португалски:
— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…
Трябваше да мине малко време преди Джак да осъзнае какво казва.