Выбрать главу

Португалецът се молеше.

И изведнъж скочи.

Скочи толкова бързо, че Джак едва успя да реагира. Сякаш Варгас бе приспал вниманието му с напевния ритъм, а после го бе изненадал.

Висок ритник полетя към главата на Джак като кур­шум. Джак се дръпна вдясно и подметката просвистя край бузата му толкова близо, че той усети движението на въздуха.

Хаос не предприе нищо.

Просто наблюдаваше, отпуснал небрежно меча си.

Последва лавина от бързи атаки – Варгас напредва­ше към Джак с ритници, юмруци, лакти.

Джак затанцува назад, като избягваше, парираше и отклоняваше ударите.

Но един от тях попадна в челюстта му.

Джак падна, удари се в пода, главата му увисна над ръба на отвора и когато той погледна надолу, към дъ­ното на кратера, времето спря.

Зрението му се замъгли.

Всички звуци секнаха, освен звъненето в главата му.

Джак познаваше това усещане. Всички боксьори и състезатели по бойни изкуства го познават – кошмарната реакция на организма след силен удар. Получава се сътресение, вцепенение, а ако не избегнеш следва­щия удар, с теб е свършено.

Вдигна глава. От устата му течеше кръв.

Варгас отново се спусна напред, подготвил следва­щия удар. Джак се извъртя и Варгас не го улучи.

Джак стана и се обърна…

… и се озова лице в лице срещу невъзмутимата фи­зиономия на Хаос, с шлем като лъвска глава.

Хаос го удари по лицето.

Този път го отнесе носът на Джак. Полетяха пръски кръв.

Аристократичните гости наблюдаваха напрегнато залитащия между Хаос и Варгас Джак Уест.

Приличаше на уловено в капан животно, олюляващо се между два хищника.

Лили побесня.

— Не е честно! Този тип с лъвската маска дори не опитва да нападне Варгас. И двамата са срещу Джак!

Йоланте – беше присвила устни – обясни:

— Джак ядоса Хаос, като уби Страх и взе бронята му. И ядоса всички тук, когато опита да освободи за­ложниците. Наказват го, преди да умре.

Джак залитна назад. От носа му течеше кръв, ди­шаше тежко през устата. Пред себе си имаше двама жестоки противници.

Стремеше се да е на еднакво разстояние между Варгас и Хаос.

Умът му се съпротивляваше отчаяно срещу замай­ването, опитваше да го преодолее. Имаше около чети­ри секунди, за да измисли как да се измъкне от ситуа­цията, преди да загуби съзнание.

„Мисли!

Не можеш да победиш със сила. Трябва да победиш с ум. Трябва да надхитриш тези двамата.

Всеки може да бъде победен.

Добре. Какви са силните им страни? Какви са сла­бостите им? Те – даде си сметка Джак са едно и също нещо. Увереността им, чe са по-добри бойци от мен, е най-голямата им сила и най-голямата им слабост.

Да ги накарам да мислят, че са победили…“

Обърна гръб на Варгас и се спусна към Хаос. За­махва слабо, отчаяно.

Хаос отби удара му с една ръка. Зрителите на тера­сата се разсмяха.

Варгас също пристъпи към действие.

Сграбчи Джак отзад, притисна гърлото му с едната си яка ръка.

Джак очакваше точно това, защото този захват е най-ефективният в ръкопашен бой – душене.

Като притиснеш сънната артерия на жертвата, прекъс­ваш притока на кръв към мозъка. Следва безсъзнание, а ако продължиш да притискаш, скоро идва и смъртта.

Джак одраска масивната космата предмишница, която стискаше гърлото му.

Лицето на Варгас беше до неговото и Джак усеща­ше вонящия дъх на бразилеца, който продължаваше да нашепва:

— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…

Душенето започваше да въздейства, Джак започва­ше да губи сили…

— Край – каза Мендоса. Прекръсти се и извърна лице.

Лили не сваляше поглед от Джак. Тялото му се от­пускаше. Поддържаше го единствено едрият бразилец.

Хаос отстъпи, за да изчака. По лицето на Лили се търколи сълза.

— Не!…

Джак се отпусна изцяло в ръцете на Варгас.

И за част от секундата – онази, в която осъзна, че е победил Джак – Варгас отпусна хватката си и се ухили.

Това беше неговата слабост – увереността, че е по­бедил.

И в този кратък миг Джак скочи.

Не беше свършило. Не беше изпадал в безсъзнание. Беше се отпуснал умишлено, за да накара противника си да отслаби вниманието си.

Отметна рязко глава назад и заби мощно черепа си в носа на Варгас, при което бразилецът отпусна ръка­та, с която го душеше.

Джак не очакваше бразилецът да го пусне изцяло. Беше твърде добър боец, за да го направи.

Поради което Джак направи нещо друго – нещо, което никой не би могъл да предвиди.

Протегна ръка напред, сграбчи Хаос за бронята и с останалите си сили избута и тримата в отвора в среда­та на площадката.

Зрителите се наведоха машинално напред при вида на тримата пропаднали през дупката противници.